Димитър Георгиев - Даков, 02-12-2009

Когато се работи върху древните езици се вижда колко е феноменално сходството между всички езици в тяхното голямо обединение на индоевропейския език. В този смисъл само лингвистът може да почувства колко реален и истински е мита за Вавилонската кула. Народите търсейки идентичност, развивайки собствени стилове на бит и вярвания, променили и своя общ прадеден език - индоиранския или индоевропейския. Тъй като е много трудно да наречем людете във Вавилон като вавилонци, индийци, българи и всякакви други, за целите на справедливото разглеждане, ще ги наричаме индоевропейци. Сега когато толкова малко общи думи присъстват във всички езици, можем да повярваме във сагата, в която бог решил да накаже гордостта и самолюбието на човешкия род и за да предпази людете от убийствено разбирателство, той им вдъхнал различни езици, на които те да не могат да се разбират и така да не могат да си навредят. Защото само когато човек разбира, той може да има адекватна позиция. И така строежа на кулата, която трябвало да стигне до небето и до Господ спряла своя растеж. Днес общите думи във всички езици са белегово доказателство за истинността на тази изключително древна притча. Такива думи, както вече стана ясно в някои от моите изследвания, са маска и ролка.
Именно с ролката, която е дума обща за английски, български и гръцки (roll, ролка,ρολό), ще се занимаем в този анализ. Името Ролистен е описателно за характерните черти във външния телесен хабитус на индивида, притежаващ това име. То е известно от надпис върху пръстен, намерен при разкопки през 1912 година от село Езерово. Наименованието Ролистен произлиза от рол- кръгъл и στενός -тесен, слаб, което е описание на слаб и висок човек. От описанията на античните автори знаем, че траките са били високи и снажни, силни люде.