Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2018 09:51 - СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ - ХАЗАРИЯ
Автор: spook134 Категория: История   
Прочетен: 4232 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 26.07.2018 08:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  

 

На историческата сцена се появяват Хазарите и Хазария.
image

 Доста често в интернет, главно по различни форуми, коментари под постинги и в социалните мрежи, се срещат и възспоменания за Хазария. Обикновено това се случва, когато някой не иска да бъде обвинен в т. нар. "антисемитизъм" (макар никой да не знае какво точно означава това), както и в търсене на корените на днешните източноевропейски евреи (ашкенази), за които именно се смята, че са дошли от Хазария. Но, така или иначе, рядко се срещат по-задълбочени анализи по този въпрос, в смисъл: защо точно Хазария, как се е случило това, че именно Хазария, защо не някоя друга държава вместо Хазария и т. н.? В същото време историята на Хазария е добре известна и описана, като белите петна в нея са сравнително малко (за разлика от белите петна в нашата Българска история), и въобще там няма нищо загадъчно. Ето защо е любопитно да надникнем в нея и да разберем защо тази държава е оставила такива следи в историята на еврейския народ, а оттам - и в паметта на Българите и човечеството? 

Предисторията, започва с няколко думи, и е следната: Първата юдейско-римска война е първото от поредица въстания на евреите срещу властта на Римската империя в провинция Юдея.

Бунтът започва през 66 година, предизвикан от между етническото напрежение между римляни и евреи, като въстаниците бързо установяват контрол над голяма част от Юдея със столицата Йерусалим. Първоначалните опити на римляните да потушат въстанието се провалят и се стига до продължителна военна кампания, водена от военачалника Веспасиан и неговия син Тит, която завършва с успешната обсада на Йерусалим през 70 година. Окончателното потушаване на бунта отнема още няколко години.

image

Превземането на Ерусалим и опожаряването на храма през 70 година

след превземането на Йерусалим от войските на римския император Тит Веспасиан през 70 г. сл. Хр. оцелелите и „богоизбрани” евреи за пореден път в своята историята са принудени да се разпръснат по света - от източните територии на Римската империя: в Иберийския полуостров, в Мала Азия, в Пречерноморието и около Кавказ. Обетованата земя Ханаан за съжаление пак им е отнета. Част от тази нова вълна в еврейската диаспора намира убежище и в Персия. Там ги посрещат толерантно, интегрират ги, както се казва на съвременен език. Взаимодействат си добре с персийската администрация и военни власти. Незнайно защо и как, и на човек му е трудно да се досети след близо 550 години, а именно през 615 г. персите превземат Ерусалим. Пленниците - християни са между 62 и 67 хиляди души. Понеже преходът на Сирийската армия през Сирийската пустиня заплашвал с големи загуби Персите, персийските войници охотно продавали робите-християни на евреите, които, както сочи в хрониката си от 1234 г. неизвестен автор, наречен "Сирийският аноним": "... евреите поради своята враждебност купуваха евтино робите - християни и ги убиваха".  И без да ни учудва след това в самата Персия евреите се намесили в междуособните борби по върховете на властта. В периода от 491-до 529 г. част от тях - ортодоксалните талмудисти, взели страната на шах Кавад, който се борел срещу кликата около влиятелния велможа Маздак. Друга част – волнодумците - кабалисти, се оказали в лагера на маздакитите. Шах Кавад побеждава през 529 г. и обесва Маздак - и съответно за привържениците на победената страна настъпват пак тежки времена (за евреите). Трябвало е пак да се бяга. 


            Кликата евреи-маздакити около влиятелния велможа Маздак.  бягат от Персия в търсене на ново убежище и се озовават в съседство с азерите - по земите на днешния Дагестан-същият тоя Дагестан на нашия Бат-Баян, в поречията на реките Терек и СулакТериториите на юг от ез. Севан, където днес е областта Нагорни Карабах, са стари български земи. В 465 г. Ирник, третият син на Атила, създава "древната Велика България" с център Крим. Към 565 г. тази Велика България е окупирана от тураните на Истеми и към 629/632 г. Органа и Кубрат освобождават Велика България от туранците. Към 669 г. тази държава е завладяна от хазарите. През 680 г. Аспарух на територията на Мизия създава Дунавска България. Към 865 г. васалните българи в Хазария се отделят от Приазовието и създават гр. Болгар на Волга и Кама. Волжка България наследява териториите на Хазария, след краха на последната през 969 г...

Приднепровските българи съществуват и през Х в. Константин Багрянородни ги нарича "карабългари", в превод "западни българи"... Те са западни, спрямо волжките българи и тези в Приазовието и Прикубанието...

 Днес тези територии са сякаш проклети от съдбата, щом не са на българите.

Конфликта в Нагорни Карабах е точно там, където е била България на Бунд, описанието е при арменския късно-античен историк Мовсес Хоренаци. В Приднепровието, където са били карабългарите, е също страшно и конфликтно...Съдбата на Крим е без бъдеще. За Кавказ, да не говорим. В Казан и Чувашия хората искат да си върнат името "булгари", за да се освободят от лошата карма на татаризма, създаден от Ленин и Сталин...

 И пак започва до болка познатата съща история.  Названието на по-старите и  известни племена АЗЕРИ –АЗАРИ – ХАЗАРИ. За хазарите, смърта на Кубрат (Курбат) е била звезден миг, когато обединените от скоро многобройни българи са останали без едноличен владетел и не са могли да противопоставят обща войска. Все пак, по всичко изглежда нападението на хазарите не е било насочено срещу обикновените българи, а срещу управляващата династия Дуло. Като резултат, целият управляващ двор и семейството на Кубрат (Курбат), заедно с приближените им боляри и родове са били прогонени (изпъдени), докато по-голямата част от населението е останала и е живяла в съгласие с управляващия хазарски елит в продължение на повече от 400 години. Не е известно нито едно въстание или бунт, организиран от “вътрешните” или “черни” българи срещу властта на хазарите, с изключение на последните години на Хазария във връзка с насилственото налагане на юдеизма върху по-широки слоеве от населението. Защо старите български земи са в пламъци?

image

Същият град Варна е на това място от древността, има го и на картата на географа Птоломей през ІІ в. от н.е. Ограден е в червено!

image

Между двата народа (хазари и евреи) се установяват добри взаимо-отношения. Те нерядко се сражават рамо до рамо срещу новопоявилия се общ и опасен враг: арабите, които по това време разгръщат настъпление към Кавказ. Местното население там - Българите, завладяно от хазарите, вече го заплашвало нова съдба?: ако арабите победят, ще избият всички мъже и ще продадат в робство жените и децата. Българите(хазарите) пък ако се бият наравно с евреите, навярно ако успеят да отблъснат нашественика може би ще останат живи и ще се спасят.                                                                                                       Постепенно, след кръвопролитни сражения, хазарите успяват да изтласкат арабите към Армения, после и към земите на днешен Азербайджан. През цялото това време те са подпомагани както от новодошлите евреи, така и от местните български общости, които срещали по пътя си. Така  неусетно и постепенно, в борба срещу общия враг арабите, еврейската общност станала част от хазарската държава, а българите били завладените. При това, обаче, имало нещо много важно: всеки народ – рода на българите от Стара Велика България , е завладян вече от еврейския род в Хазария, Хазарите запазват своята вяра Тангризма. Старите религии, за разлика от Християнството и исляма, твърдо разграничават хората освен по религиозен, също и по етнически, дори и по кастов принцип. Както пише Лев Гумильов, по чиито изследвания се водим в нашия разказ: "За да бъдеш индус - член на висша каста, или персиец - огнепоклонник, трябва да се родиш такъв. Не можеш да станеш чрез "присъединяване". Когато по политически причини се налагало някой да бъде присъединен към чужд народ, се измисляли фалшиви генеалогии (родословни дървета), за да бъде оправдано това нарушение на принципа".  Същото е и с юдаизма: евреите ходели на военни походи заедно с хазарите, сражавали се рамо до рамо с тях, създавали семейства с хазари и хазарки - но се молели отделно, извършвали религиозните си обреди също отделно, въобще пазели религията си, без да я натрапват на хазарите - българи.                                                                                                                                                     В средата на VІІІ-ми век, около 750 г. сл. Хр., на власт в Багдад идва династията на Абасидите и арабският халифат навлиза в период на разпадане Контролът върху” пътищата на коприната „ тоест между Запада и Изтока отслабват, което дава големи изгоди и възможности за онези търговци, които познавали пътищата и се движели по тези маршрути. И съвсем случайно това стават преди всичко еврейските търговци, наречени "рахдонити" - от персийските думи "рах" - път, и "дон" - зная, познавам. "Рахдонит" означава- "познаващ пътя" на коприната. Именно рахдонитите окупират прочутия "Път на коприната" между Китай и Европа, и установяват монопол върху него. Предвид ролята, която изиграват в световната история, те заслужават да им се отдели малко повече внимание. Търговията по "Пътя на коприната" и паралелните на него пътища била фантастично печеливша в световен мащаб, Защото се търгувало не с обикновени стоки - а само с луксозни такива и с предмети за разкош. Ако я сравним с понятията от ХХІ-ви век, тя е съответствала на днешните валутни операции, търговията със сексробини и с наркотици. Само такива свръх-печалби можело да оправдаят изминаваните с Камили хиляди километри от Изток на Запад, защото по тези изморителни и опасни пътища трябвало непрекъснато да се поддържат чисти, с охранявани оазиси и извори за питейна вода, указателни знаци, керван-сараи. Разстоянието от Червено море до Китай се изминавало за 200 дни, а ако се заобикаляло по северния бряг на Каспийско море –с  още 30 дни повече. Но северният път си заслужавал, защото минавал през Велика България - оазис със строги закони пазещ търговците и …Когато евреите завземат Хазария, то вече хазарите още по строго ще следят за реда и спокойствието на търговците. Новопостроената Хазарската столица Итил имала голямо значение като транзитен пункт на пътя на коприната, където можело да се отседне удобно и приятно. И така вече Хазарите от дълго време живеели спокойно по долното течение на Волга. Заниманията им били главно лозарство останало от българите и риболов - Волга вряла от риба. Делтата и притоците на Волга сред зелени поляни и гъсти речни тръстики осигурявали поминъка и за столицата Итил, която била разположена на остров, образуван от Волга и притока й Ахтуба. Никакви силни съседи, сред тях и най-силните - арабите и византийците, не проявявали особено желание да завладяват тези земи; не си заслужавало заради нищожния речен риболов да се вдигат огромни армии и да се водят тежки войни. Хазарските канове от династията Ашина проявили характерната за степните и конски народи религиозна толерантност и благожелателност, като смятали, че в лицето на евреите държавата ще има трудолюбиви и интелигентни поданици, компетентни за икономически и дипломатически поръчения.  За да им замъглят съзнанието богатите евреи поднасяли разкошни подаръци на хазарските канове и бегове, а красиви еврейки попълвали ханските хареми. Така през втората половина на VІІІ-ми век - между 750 и 800 г., се оформила държава, която Лев Гумильов нарича "еврейско-хазарска химера".                                                                                  И тук започнал този най- интересен процес, но с различни резултати за двата народа... В края на този период, тоест към началото на ІХ-ти век, в хазарското общество са се появили множество деца от смесени еврейско-хазарско-български бракове. Но съдбата на тези деца била съвсем различна в зависимост от това какъв бил бащата на детето и каква е майката.      И ето защоВсички евразийски и български племена, към които пренадлежали и хазарите, смятали роденото дете за член на рода на бащата. (Ехо от този обичай и до днес е запазено в традицията - презимето и фамилията на детето да се дават по бащина линия). Детето имало право на дял от родовото имущество, право на защита и помощ от страна на рода, право на участие в родовите религиозни култове. Всичко това е в рода на бащата. Произходът на майката досега не се е вземал предвид. При евреите обаче е тъкмо обратното, ама кой да ги знае тия евреи. Правото да бъде член от общността - тоест, да бъдеш евреин, имал всеки само роден от майка-еврейка. Произходът на бащата нямал значение. Заради това в Европа и Евразия това водело до изолация на еврейските общности, просто защото и християнството и ислямът забранявали женитбата за еврейка. Обаче в толерантната Хазария, срещаща се за първи път с Евреите такова ограничение за женитби нямало. И се получавало така, че синът на баща-хазарин-българин и майка-еврейка имал всички права, давани му като на хазарин по линия на бащата - сред хазарите-българите, и всички възможности, давани му като на евреин по линия на майката - сред евреите. Учили го еврейски равини, еврейската общност му помагала да направи кариера и да участва в търговията. А хазарският род на бащата го защитавал от враговете и го подпомагал при злополучия или бедност. Появяват се евреите Рахдонити, имащи право да търгуват по „пътя на коприната”.

            Ала в другия вариант се получавало съвсем обратното: детето на баща-евреин и майка-хазарка било чуждо на всички. Понеже баща му бил евреин - такова дете нямало право на защита и помощ от хазарския род. 
А понеже майка му не била еврейка - не било смятано и за евреин и нямало право на защита и помощ от еврейската общност. 
Тези деца били отритнати от всички в Хазария и обикновено се приютявали в нейните покрайнини - главно на полуостров Крим, където изповядвали тангризъм-караизъм, който не изисквал изучаване на Талмуда – просто не е имало кой да им го преподава. бащите-евреи можели само да ги научат най-много да четат и най вече само на Стария завет. Техните потомци образували малкия етнос на караимите, който си общувал с българи, готи, алани - но не и със своите роднини евреите в Хазария, които правели там богата и успешна кариера. Евреите-рахдонити и караимите имали не само различно битие, но и различна теология. Учението на Тората (Петокнижието, основата на Стария завет), което било достъпно за караимите, макар и да не е било предназначено за друговерци, все пак не е било секретно. То е част от християнското и мюсюлманското богословие и неговите носители можели да участват в диспути, без да нарушават ничии религиозни закони. 
           
Другояче стоят нещата с талмудическия юдаизъм, основан през ІІ век. Самият Талмуд е предназначен само за равини и еврейски богослови, а обикновените евреи изучават друга книга - "Шулхан Арух", сборник правила, граждански и наказателни закони за ежедневното битие. Неговите последователи, са се интегрирали все повече и не само, и не просто в хазарското общество - а по върховете на властта                                         Резултатът се появил последователно с годините в началото на ІХ-ти век. Това е един твърде интересен и концентриран откъм събития интервал от време:                     

Тогава във Византия император става Никифор І Геник (31 октомври 802 г.). 

В България на престола сяда Кан Крум (803 г.) - който няколко години по-късно ще пие вино от черепа на Никифор, оформен като чаша. 

Халифът Харун-ар-Рашид екзекутира своите най-верни приятели - рода на Бармакидите  (27 януари 803 г). 

Карл Велики става пръв император на Свещената римска империя (800 г.)             Световна сцена се избистря като образи. Като в Хазария в началото на този ІХ-ти век Обадия - един от най - богатите евреи, получава влияние в коридорите на властта - организира преврат и взема същата тази власт в Хазария в свои ръце. 
            Той оставя формално на трона Кхана от династията Ашина и издига равинсткия юдаизъм в ранга на държавна религия на Хазария. Конкретните обстоятелства при извършване на преврата не са съвсем ясни и са обрасли с твърде много легенди. Дори не се знае какъв точно е бил Обадия. За него в еврейските хроники и писания се казва: "Той бил човек праведен и справед-лив. Обновил царството и укрепил събранията (синагогите) и домовете на учените (училищата) и събрал множество мъдреци израилски, дал им много сребро и злато, и те му разяснили 24-те книги, Мишната, Талмуда и целия ред на молитвите. Защото той имал боязън от Бога, обичал закона и заповедите".                                                                                                                    Може да се направят някои изводи за това, какъв човек е бил Обадия. Явно интелигентен и с връзки в еврейската диаспора. Не пожалил хазарското "сребро и злато", само за да могат "мъдреците израилски" да гостуват в Итил. А понеже за политически преврат винаги са необходими пари и организация, си личи с какви кръгове е бил свързан. От смяната на властта спечелили нито хазарите, нито караимите - а юдеите и еврейската общност като цяло. Това означава, че именно те са организирали преврата, като при това формално запазили напълно легитимен начина на смяна на властта. Законният хан от династията Ашина станал юдейят Обадия - тоест, приел вярата на своята майка и е бил приет в общността. Всички държавни длъжности били разпределени между евреи, при това самият Обадия приел титлата "пех" (бег), преведено в арабските хроники като "малик", тоест "цар". Това означава, че той оглавявал правителството при номинален Кхан (Каган) хазарин - който обаче от този момент бил винаги под стража и само веднъж в годината бил извеждан навън, за да бъде показан на народа. 
            А за самите хазари значението на преврата е определено от цар Йосиф, лидер на еврейската общност в Итил, който пише около 150 години по-късно, през 960 г.: "Той подчинил за нас всички наши врагове, и низвергнал всички народи и племена, които живеели около нас, така че никой до ден-днешен не може да ни устои. Всички те ни служат и ни плащат дан". 

           
По този начин, чрез извличане на децата от родния им етнос или като пълноценни евреи (когато майката е еврейка), или като непълноценни хазари (когато бащата е евреин), евреите нанасяли сериозна вреда на хазарската етно-генетична система. За около 80 години това дало твърде чувствителен резултат: в Хазария се появили поколения хора, които говорели хазарски-български, имали роднини хазари - но не били хазари по етнос и култура. На чужденците, които описвали Хазария по бегли външни впечатления, се струвало, че това са хазари с юдейско вероизповедание - но нито евреите, нито истинските хазари не се заблуждавали нито за миг. И за едните, и за другите това били пълноценни евреи. Евреите в Европа смятали тези хазари за потомци на коляното Симоново и полуколяното Манасиево, които обитавали "страната Козраим, недалеч от Ерусалим. Те станали безбройните събирачи на данъци, и събирали дан от 25 държави, и също измаилтяните им плащат дан поради внушавания от тях страх и заради наследената тяхна генетична храброст". 
            А обикновеното население на Хазария никой нямал и намерение да го обръща в юдаизма. Юдейските мъдреци спазвали завета на Йехова за избра-ния народ, който в Хазария сега разполагал с всички богатства и облаги, свър-зани с ръководните длъжности в държавата. 
           
Превратът на Обадия предизвикал бунт всред родовата аристокрация на всички етноси, които влизали в Хазарския Каганат и били свикнали с хазарската управляваща династия. На страната на въстаниците застанали маджарите, а на юдеите - печенеги, наети за пари. Войната била безмилостна, понеже, според Талмуда: "Не-юдей, който причинява зло на юдей, го причинява на самия Господ и, извършвайки по този начин оскърбление на Величеството, заслужава смърт" (из трактата "Санхедрин"). За Ранното Средновековие тоталната война била нещо непривично и ново. Обикновено, след като съпротивата на противника бивала сломена, победените били облагани с данъци и задължения, като често това била военна служба в спомагателните части на победителите. Но поголовното изтребление, масовото убийство на всички хора от другата страна, което извършил Обадия, било ехо от дълбоката древност. Например, при завоюването на Ханаан Исус Навин забранявал да се вземат в плен жени и деца. Убили всичко и всички, дори домашните животни, принадлежащи на противника. Обадия възродил тази забравена дотогава практика. След войната, чиито начало и край не са датирани точно, Хазария се променила изцяло. Тя се превърнала в противоес-тествено съчетание на аморфна маса народ и господстваща класа - която класа била съвсем чужда на този народ по кръв и религия. Няма никакви основания това да се нарече феодализъм. Обстоятелството, че Обадия се представял за част от хазарското правителство, показва само, че той използвал основното си правото на дезинформация, което, впрочем, се предписва от неговата религия - така, че към нея той бил честен и почтен. Решаваща роля в тази война би трябвало да изиграят самите хазари-българи, но те останали пасивни. Това ги спасило от жестоки екзекуции, ала обрекло на тежка съдба техните деца и внуци. Преди преврата на Обадия хазарските Канове в своята вътрешна и външна политика се ръководели от интересите на поданиците си.         

Еврейските царе обаче не си поставяли такива цели. Те се борели с вътрешните врагове на юдаизма - а не с враговете на самата Хазария. Ликвидирали  църковната организация на хазарските християни и забранили да бъде възстановена. Хазарите-мюсюлмани пък през 854 г. били прогонени към Закавказието. В интерес на новото правителство било да увеличава своите територии и поданици. То разширявало земите на Хазария и през втората половина на ІХ в. и западна граница на Хазария станал Днепър. Западните племена северяни, вятичи, радимичи трябвало да плащат данък на Хазария.                                                                                                           Военната сила на еврейските управници на Хазария станали наемниците.   Постоянният корпус от наемна гвардия в столицата Итил се състоял от 7 хиляди воини. Това било достатъчно, за да се държат в покорство и покрайнините на Хазарския каганат, и собствения народ, и дори за водене на външни войни с ограничен обхват. През ІХ-ти век еврейската Хазария не водела завоевателни войни в Закавказието, но, независимо от това, тази система на управление – опираща се на наемници, вместо на собствени воини, струвала много по-скъпо, отколкото предишната, когато самите хазари били бойци. За всичко това трябвало да плащат хазарите-българи, които в собствената си страна се превърнали в покорени поданици, без никакви права, на едно управление, което им било чуждо етнически, религиозно и по традиции. 
            По отношение на наемниците еврейските управници на Хазария се държали по начин, който е уникален и няма аналози въобще в човешката история. Плащали им големи заплати - но им се забранявало да търпят поражения. Разгромът в сражение се наказвал със смърт. Изключение се правело само за военачалника им и неговия заместник, които били евреи - но пък конфискували имуществото, жените и децата им, които пред очите им царят раздавал на своите велможи. Ако ли пък, ако  нямало смекчаващи вината им обстоятелства, екзекутирали дори и тях. Очевидно е, че редовите воини твърде рязко носят вина за неудачния изход от дадена военна операция. Ето защо, да бъдат наказвани със смърт, независимо дали са виновни или не, е очевидно несправедливо. Но, ако се погледне под друг ъгъл, нещата си идват на мястото и стават съвсем логични: воините не са свои, на тях им се плаща, а срещу тези пари те предоставят живота си на онези, които са ги наели. Следователно, господарят им може да се разпорежда с техния живот като с купена вещ - а понеже предложенията за наемници надхвърляли търсенето, "покупката" трябвало да бъде използвана докрай, с максимална изгода. Тези хора били просто капиталовложение, от което трябвало да има печалба. От гледна точка на евразийските номади, българите, византийците, арабите и германците, такова отношение било недопустимо не само към хора - но дори към бойните коне и ловните кучета. И въпреки това желаещи да се наемат в еврейска Хазария имало предостатъчно, понякога дори "хазарската" армия се увеличавала до 12 хиляди наемника. 
                                                                           Ясно е, че еврейските управници на Хазария получавали средства за тези бойци не от рахдонитите, които пътували от Китай за Испания. Просто, защото ако митническите такси се увеличели, рахдонитите щели да променят маршрутите на керваните. Следователно, разходите се покривали от вътрешни данъци, тоест - хазарите сами плащали на потисниците си за своето иго. 
Именно, защото транзитната търговия била смисъл на живота за еврейската общност в Хазария, мюсюлманските търговци и съпровождащите ги географи и пътешественици се радвали в Итил на изключително вежливо отношение. 
        Столицата Итил процъфтявала. Тя се простирала на 8-10 км по двата бряга на притока на Волга - Ахтуба. Еврейското население наброявало 4 хиляди мъже, освен това имало хазари, изповядващи юдаизма - явно деца от смесени бракове, също християни, мюсюлмани или последователи на старата вяра на хазарските прадеди. Имало Синагоги, огромни пазари, пълни с евтино овче месо, най-различни риби, прекрасни дини, момченца и момиченца - продавани в робство, кораби по Волга - всичко това правело силно впечатление на очевидците и техните описания умилявали анти-християнските историци от ІХ-ти век. Обаче, въпреки това, арабските пътешественици Истахри и Ибн-Хаукал съобщават: "Хазарите не произвеждат нищо и не изнасят нищо, освен рибено лепило". 
           
За обикновените хора обаче тази търговия с риба носела твърде слаба печалба поради изключително ниските цени на рибата. Тежкият труд на хазар-ските рибари едва успявал да осигури прехраната им. Религиозната толерант-ност в Хазария била принудена, защото осигурявала доходите от транзитната търговия. Но тутакси, щом някой засягал интересите на еврейските общности в чужбина, хазарският цар-евреин (не Каганът-хазарин) отговарял с репресии. Така например, през 922-923 г. мюсюлманите разрушили синагогата в град Дар-ал-Бабунадж. В отговор хазарският цар-евреин заповядал да се разруши едно минаре в Итил и екзекутирал невинните мюезини, като заявил: 
- Ако не се опасявах, че в ислямските страни ще бъдат разрушени всички синагоги, непременно щях да разруша цялата джамия.                                        Но мюсюлманските търговци купували в Хазария роби - печенегски и български юноши и девойки, плащали такси и данъци, купували продукти от пазарите и посредничели при наемането на свирепи и добре обучени конници и стрелци. Мирът с тях бил много по-доходен от която и да било война, дори победоносна. Обаче сред възторжените описания на съвременници за нравите в еврейска Хазария има и такива, които охлаждат възторга. През април хазарите излизали за селскостопански работи по своите ниви и градини - а наесен возели реколтата в Итил за плащане на данъците на Кагана, а значи, и на неговите еврейски велможи. Специално за тях ловели във Волга червена риба "по-вкусна от месото на тлъсто агне и от месото на кокошка".            Хазарите били длъжни да падат по очи пред еврейските велможи. Най-тъжното е, че децата на хазарите-езичници били продавани по робските пазари на ислямските страни. Явно коренното население на Хазария-Българите, лишено от всякаква подкрепа, било напълно беззащитно пред страшните събирачи на данъци, които му били чужди по кръв и религия. Именно от данъците върху това население идвали парите за наемниците-мюсюлмани, които го държали в подчинение. Освен мюсюлманските наемници, които формално пазели Кагана-хазарин,
царят-евреин разполагал с още 4 хиляди елитни воини в свитата си. Те също, както и наемниците-гвардейци, имали жени и деца - които били издържани от данъците, без да работят в риболова или по нивите. И в същото време хазарите не вдигнали нито едно въстание срещу еврейските си поробители. Но не може да бъдат обвинявани, че не се съпротивлявали. Тяхното положение било отчайващо. Всяко въстание против еврейското правителство било обречено. В протоците и гъсталаците по устието на Волга можело да се скрият от външни врагове - но не и от своите, които знаели къде са селата и рибните пасажи. Потенциалните вождове на едно хазарско въстание срещу евреите били тотално избити по време на бунта срещу Обадия, спасили се само успелите да избягат при маджарите. Масовият геноцид, приложен от Обадия, дал своите резултати - и вече никой не смеел да мисли за съпротива. 
           
Тази ситуация останала скрита за повърхностните погледи на арабските пътешественици, които ни дават немалка като количество информация за Хазария от онова време. Още повече, че децата от смесените еврейско-хазарски бракове и дори самите евреи през Х-ти век наричали себе си "хазари". Ето защо арабските географи различавали "черни" и "бели" хазари като два различни етноса, живеещи заедно в една държава. Като изпреварим събитията, ще кажем, че през ХІ-ти век потомците на хазарите (истинските хазари-българи) се отказали от своето етническо название.
Тогава етнонимът "хазари" останал само за потомците на евреите. Има и едно обстоятелство, което на пръв поглед изглежда извънредно странно: от Хазария не е останало абсолютно нищо. Дори и никакво изкуство. Това наистина предизвиква недоумение. Хунските могилни погребения са пълни с шедьоври на пластиката и изобразително изкуство. Туранските и куманските "каменни жени" са в огромно количество. Уйгурските фрески украсяват Ермитажа и Берлинския музей. Даже от древните угри са запазени барелефи с изображения на воини и пленници. 

А от хазарите - нищо. Пълна, кръгла нула. 

Намерената при разкопки хазарска керамика е лишена от орнаменти, а изображения на хора изобщо няма. Закономерно ли е това или просто археологическите търсения са неуспешни? Не, археолозите са положили всички старания. Но просто предмети на изобразително изкуство в Хазария от ІХ - Х в. няма и не може да има. Независимо, че хазарите по нищо не отстъпвали на своите степни и планински съседи. Ала има едно важно обстоятелство, валидно за всички времена и народи: предмети и паметници на културата се произвеждат тогава, когато има поръчител, способен да плати труда на художника. В Хазария единствените, които можели да платят този труд, били велможите от управлението - но, както знаем, юдаизмът по принцип отхвърля изобразителното изкуство. Като цяло изкуството сред тях било запазено, понеже скинията, а после и Соломоновият храм трябвало някак да бъдат украсявани - но то станало безпредметно, абстрактно, насочвайки се към символи и геометрични орнаменти. С други думи: древното еврейско изкуство е прототипът на съвременния абстракционизъм и глобализъм. Тъй като били по-близко до природата, хазарите-българи не разбирали абстрактното изкуство и нямали нито възможност, нито желание да се интересуват от сложните положения на абстракционизма. А тяхното собствено изкуство не можело да намери купувачи, защото самите хазари били бедни, а пък за украшения се изисква богатство. Те не издигали надгробни камъни, а просто оставяли покойниците си върху възвишения, където ги засипвал степният прах. Езическата си религия изповядвали в свещени гори, а не в храмове. Християните и мюсюлманите сред тях били принудени да се молят по домовете си. В Итил имало каменна джамия - но само за чужденци. Когато византийският инженер Петрона Каматир през 834 г. поискал да издигне каменна църква в новата крепост Саркел, това му било забранено. Докараните за целта каменни колони и капители били изхвърлени в степта, където през 1935 г. ги намерил руският историк и археолог М. И. Артамонов. Така в държавата, наричана Хазарски Каганат, през ІХ-Х в. самите хазари били потиснато, угнетено и жестоко експлоатирано малцинство. И най-важното: за мюсюлманите "свои" били арабите, за християните - византийците, а за евреите били- всички евреи във всички големи градове: от китайския Кантон до испанската Гренада, от арабския Багдад до френския Лион и немския Майнц.                                     А горките хазарите си нямали никого. Никой не се заемал да ги покровителства а и те се чувствали относително спокойно само сред хълмовете и речните тръстики в устието на Волга. Итил наистина бил разкошен град. Вярно, че дворците му били построени от дърво, кече и глина - но пък били пълни с коприна и самурени кожи, вино, печено овнешко и есетра, красиви танцьорки и покорни прислужници. Но всичко това било не за хазарите, а за еврейските пътуващи търговци - рахдонитите, които си почивали тук след дългия път през пустинята - от Китай, или пък през планините - от Прованс. А това, че безсилният и безвластен хазарски Каган бил далечен роднина на Кановете от династията Ашина, които някога се женели за еврейски красавици - това нямало никакво значение, защото на практика държавата се управлява от еврейския цар - "пех". Царят и неговите велможи били евреи от видни родове, господари на мултикултурната държава Хазария и съдружници в най-печелившите търговии. Но еврейският цар представял не толкова Хазария - колкото разпръснатия по света и баснословно забогатял еврейски супер-етнос. "Двувластието" в Хазария било грандиозна измама за народа, комуто веднъж в годината показвали законния Каган, при това вече приел юдаизма - а през останалото време лидерът на еврейската общност - царят, изстисквал от хазарите и околните народи данъци за заплащане на наемниците, които наемници трябвало да потискат същите тези хазари-българи и околни народи. Хазарите плащали, и плащали - и изход нямало. Но още по-тежък и страшен данък плащали северяните, вятичите и радимичите: не само в сребърни монети «шеляги» (според някои от еврейския «шекел», а според други – от европейския «шилиг»), но и от всяка къща по «бела девица». До това съобщение в Радзивиловския летопис са изрисувани група девойки и старейшина, които се кланят на хазарин. Това напълно съответства на историческите данни за Хазарския Каганат. Просто там управлявал клан от търговци на роби, които не се интересували от нравствени норми и измервали всичко със злато. Напълно е възможно именно това позорно и отвратително деяние да е залегнало в основата на приказките и легендите за «чудо-юдо», за «змей», който иска като данък красиви девойки... 
            Това е, в общи линии, е описанието на трагедията на Хазарския-Български народ. 
Но не и обяснението. Неясни остават причините за това,
как малобройната еврейска общност в Хазария, лишена от искрени приятели, мразена от съседите си, неподкрепяна от поданиците си - въпреки това 150 години господствала в международната търговия и ръководела половината от разпръснатите еврейски общности по света. Това, очевидно, е било невъзможно без искрени съюзници. Значи, евреите от Хазария са имали такива съюзници. "Враговете на нашите врагове са наши приятели", гласи старинната пословица. Дори те да не ни обичат и да не получават нищо от нас, то, борейки се срещу своите, а значи и срещу нашите, врагове ни помагат. 
           

Кои били тези съюзници на евреите от Хазария? 
Това били манихеите. Манихейството се разпространява извънредно бързо както на Изток, така и на Запад. На Запад (Африка, Испания, Франция, Северна Италия, Балканите) то води накъсано съществуване в продължение на едно хилядолетие, но достига най-голям разцвет в Месопотамия, Вавилония, Туркестан и дори още по-източно, в Северна Индия, Централна Азия и Тибет. Най-известният западен манихеец е Августин, който след осем-девет години става православен християнин и енергичен противник на манихейството. На изток религията се разпростира по пътя на коприната, достигайки Чанан, столицата на династията Тан в Китай. Манихейската църква няма централизирана организация, нито значимо интелектуално влияние на Запад. На Изток тя е унищожена от исляма и хаотичния период, последвал падането на китайската династия Тан. Манихейството е предшественик на богомилите, а оттам и на катарите, патарените, албигойците и всякакви други ереси, които в края на краищата успели да се нанесат трайно, през годините и  в християнска Европа.                                                                                          Манихеите - последователите на пророка Мани, създател на анти-системното дуалистичното учение за произхода на света, били непримирими врагове на християнството, исляма и хинаянския будизъм. Но самите юдеи били противници на всяко анти- системно учение. Те обичали в този свят само себе си, своите дела и своето потомство. В името на победата на своя етнос те използвали тайната - едно оръжие, заимствано от най-злите им врагове, елинските гностици, както и лъжата. Това оръжие манихейството Юдеите го използвали само против гоите и акумите.                                                                                                                                                                                         Юдеите знаели много добре, че манихейството разлага и унищожава всяка позитивна етническа система. Ето защо имали голямо желание да видят манихеи сред своите съседи - но в никакъв случай при себе си. А понеже еврейските пътуващи търговци - рахдонитите, като метастази прониквали във всички цивилизовани страни, те успявали да вкарват там манихейството (във Византия и България под формата на богомилство), макар и не винаги и не навсякъде. Затова е редно да хвърлим поглед към света, който окръжавал нещастната и измъчена Хазария. 

       Хазарските юдеи били опасни най-вече за Франция - една от крайните точки в пътищата на рахдонитите, защото, пристигайки там с много пари, подкупвали кралете и велможите и така си осигурявали привилегии. Юдеите били запазили повече образованост от миналото и обикновено побеждавали в духовните диспути на теми от Стария завет. И тяхната пропаганда имала успех. Известен е куриозен случай, когато млад християнски монах от Аквитания захвърля расото, през 847 г. приема юдаизма, жени се за еврейка, заминава за Испания и там подтиква арабите да преследват християните. Епископите в Галия се оплаквали, че юдеите купуват роби-християни и ги принуждават да изпълняват еврейски обреди, че отвличат християнски деца и ги продават на мюсюлманите, че юдеите помагат на мюсюлманите и викингите, като им отварят портите на обсадените християнски градове, че наричат свинското "християнско месо".  Трудно е да се каже кое в тези обвинения било вярно и кое - не, но едно е очевидно: съществувала реална опасност френският Прованс да се превърне в нещо подобно на Хазария. Още повече, че съседните араби в Испания разполагали с не по-малко воини от мюсюлманите около Хазария, и те също с голяма готовност ставали наемни бойци.                                                            Това не се случило само по една причина: юдеите в Прованс, независимо, че имали необходимите за целта много пари, не разполагали с друг важен фактор - време. След 800 г. цялото крайбрежие на Западна Европа станало обект на нападенията на викингите. Техните кораби прониквали по теченията на реките дълбоко навътре в континента. Плячката била обилна - и се оказало, че освен злато, сребро, украшения, скъпоценности и оръжие, викингите пленявали местните жители и ги продавали в робство.                       

И тук изниква въпросът: а кому ги продавали?  

      И втори въпрос: как успявали викингите, без да имат разузнаване, да водят военни операции далеч от спасителното за тях на север море? Защото те плавали нагоре по теченията на Рейн, Везер, Елба, Сена, Лоара, Гарона. Разграбили и опожарили Кьолн, Аахен, Бон, Трир, Вормс, Тур, Орлеан, Анжер, Троа, Шалон, Дижон и много градове в Англия.

Нападенията на викинги

Този далеч не пълен списък на градовете-жертви показва, че викингите са грабили значително повече, отколкото са можели да откарат със своите малки, плитководни кораби. Намерените в Дания и другаде такива кораби са разчетени не за далечни пътешествия - а за плитки крайбрежни води. 
Но в такъв случай изниква едно важно обстоятелство: значи е имало прекупвачи, които са купували заграбеното от викингите! Тези прекупвачи били достатъчно богати - за да изкупуват пленниците-роби с надежда за бъдещи печалби, и достатъчно влиятелни - за да превозват християнските роби от бреговете на Северно море до Испания, където ги продавали на халифите в Кордова на завишени цени. 

Дали пък тези прекупвачи не са били еврейските пътуващи търговци - рахдонитите? 

За да разберем това, нека съпоставим фактите. 

            През 768-772 г. евреите във френския град Нарбона били едри земевладелци, а по нивите и лозята им работели крепостни селяни-християни.                               След 70 години, подир окончателното обединяване на Западна Европа от Карл Велики, същата картина виждаме в Лион (849 г.).                                                         Излиза, че в най-богатите области на Свещената Римска империя евреите били господстваща класа, която диктувала свои порядки и свой начин на живот. Така например, по желание на евреите, пазарният ден в Лион бил преместен от събота в неделя - а против това напразно протестирали християнските епископи, особено прочутият епископ Агобард. 
            В Испания еврейските търговци през 854-874 г. търгували с християнски девойки от Андалусия. За тази цел имали специален търговски маршрут от Мароко до Египет, където продавали девойките за мюсюлманските хареми. 
            Несъмнено, християните се съпротивлявали на всичко това, доколкото могли. Ето защо, като не се задоволявали с административната подкрепа на императорите от династията на Каролингите, евреите използвали езичниците-викинги. Така, например, в началото на ІХ в. към бреговете на Южна Франция се приближила ескадра кораби, които християните по крайбрежието сметнали за еврейски и... а, християните били избити и пленени от викингските пирати. И понеже е логично жителите в крайбрежни селища да умеят да разпознават корабите, то остава единственият логичен извод: просто евреите дали не са дали своите кораби на викингите, разбира се, срещу част от плячката.   Първото споменаване за евреи в Англия е датирано през 833 г. - веднага след успехите на викингите.                                                                                             През 847 г. викингите разграбили и опожарили Бордо поради предателството на тамошните евреи, които не пострадали след падането на града. Това е възможно само, ако между едните и другите е имало някакви връзки. 

Двата хищника - рахдонитите и викингите, се договорили. 

Този извод е парадоксален, защото обикновено се смята, че евреите и викингите са антагонисти - толкова не си приличат по начин на действие. Но в политическите колизии, особено продиктувани от елементарна алчност, психологическите симпатии отстъпват място на сметките, пък били те и най-цинични. Искреността в такива случаи е не само излишна - но и вредна. Ето защо рахдонитите спокойно използвали викингите. А когато евреите загубили тогавашната игра за надмощие в световната търговия, викингите на Вилхелм Завоевателя, които завладели Англия, довели със себе си евреи. И след 1100 г. те вече извършвали кредитните операции на английските крале и техните васали. Този алианс бил нарушен едва от Едуард І в Англия и от Филип Август във Франция - но това става доста по-късно... 
Около 870 - 890 гг. търговията на рахдонитите с коприна претърпяла тежки удари. В Китай избухнало грандиозното селско въстание Хуан Чао. Китайските селяни били озлобени най-вече срещу чуждестранните търговци, които в Гуанчжоу били изклани през 879 г., а в столицата Чанян - през 881 г. Еврейските търговци, които по онова време се намирали там, били избити, имуществото им - разграбено, пътят на керваните останал без надзор, дигите по Хуанхъ не се ремонтирали и само за 50 години станали 9 огромни наводнения. 

В тези обстоятелства търговията с коприна замряла.                                  Във Франция династията на Каролингите, която покровителствала евреите, била свалена от новата - Капетингите. Там също положението на евреите се усложнило. 
По-добра била за тях ситуацията в Германия. Саксонските крале, които сменили Каролингите, взели евреите под свое покровителство и им осигурили търговско трасе през Арелатското кралство и Тулузкия палатинат към Испания. 
           Обаче мюсюлманските халифи в Испания нямали нужда от коприна и кожи - а от роби. Значи, трябвало да се намерят младежи и девойки;  родителите им, естествено, нямали желание да ги продават. 
Така главната задача на рахдонитите станало търсенето и намирането на роби.  Разбира се, можело да се предложи на рахдонитите да се заемат с някаква друга работа - например, да копаят бостани и да пасат овце. Но за целта трябвало да се наруши законът за необратимостта на еволюцията. Нали не затова техните прадеди били изградили тази система - та сега просто да задраскат всички техни усилия, подвизи, постижения, както и разкошните условия на живот, които те постигнали за 100 години борба и победи? През втората половина на ІХ век Волга станала много по-пълноводна, а нивото на Каспийско море се вдигнало. Част от Хазарите тръгнали на северозапад и се заселили по долното течение на Дон. Там през 860 г. приели Православието от св. Константин-Кирил Философ и влезли в състава на християнската общност заедно със съседните им кримски готи, българи, гърци и алани. 

Останалите в Хазария продължавали да плащат тежките данъци, които хазарските управници не можели да намалят, дори да искали, защото това означавало просто да закрият така формираната система в държавата. Но хазарските евреи, разбира се, не пострадали от сушите и наводненията. Те живеели в градовете, в комфортни дървени къщи, които през зимата осигурявали топлина, а през лятото - хлад. Храна си купували на пазара. Рахдонитите и другите търговци, които минавали през Итил, плащали таксите, без да се пазарят, защото си ги избивали от крайните купувачи на стоките си в Прованс или Китай. Така природните явления отслабили само хазарите, чиито стада измирали от глад; а това било от полза за евреите - и месото станало евтино, и силите на евентуалните бунтовници отслабнали още повече. Ето защо през Х век активността на еврейското хазарско правителство не само, че не отслабнала, но и се засилила. 

Това означавало само едно - жестоки войни. И те действително започнали.  Към началото на Х век хазарите завладели почти цяла Източна Европа. В Хазария влезли: буртаси (на Средна Волга), българи (по долното течение на Кама), чувашите, арису, черемисите, вятичите, северяните и други племена. 
Периодът между ІХ и Х век бил кулминацията на юдео-хазарското могъщество. 
Той обаче бил катастрофа за обитателите на Източна Европа, които се изправили пред дилемата: робство или смърт! 
Винаги се знае, че войната е тежко и неприятно занимание. Но има и по-лоши неща: поробването, оскърбяване на светините, разграбването на имуществото, а и просто обидното пренебрежение. Именно такава била съдбата на народите от Източна Европа, след като се оказали в сферата на влияние на юдейска Хазария. 

Голямата война започнал хазарският цар Йосиф, който "низвергнал много необрязани", тоест, избил много християни. Това било в отговор на преследванията срещу евреите във Византия - но така и не става ясно какво общо има това с хазарските християни?  Хазария използвала срещу Византия главно руски дружини. Русите обаче претърпели тежки поражения от византийците. След първото над 20 хиляди руси били избити от хазарите в съответствие с договора за наемници, който предвиждал смърт за бойците при поражение. Постепенно обаче русите набирали сили. През пролетта на 965 г. руският княз Светослав разгромил Хазарите и превзел Итил. Повечето евреи и хазари били избити, царят Йосиф и неговите велможи изчезнали безследно.

       За евреите, които успели да се спасят, се смята, че са намерили убежище в Киевска Рус и земите на днешна Полша. Родвете Ашкенази!

Това бил краят на еврейска Хазария. 

Потомците на хазарите-българи по долното течение на Дон били наречени "бродници", а по-късно започнали да наричат сами себе си "казаци". Българският език, който бил широко разпространен там, и Православието, прието от тях още през ІХ век, им позволило да се влеят без проблеми в руския етнос като един от неговите субетноси. Оцелелите хазари в устието на Волга се запазили до ХІІІ в., когато нивото на Каспийско море отново се покачило със 17 метра. Това било пълна катастрофа - цветущите градини и пасища потънали под водата. Хазарите напуснали тези места и се насочили към великия град Сарай, тогава столица на цяла Западна Евразия. Там се претопили сред местното население и изчезнали от историята. Ала те изгубили не само етническата си цялост, но и паметта си. Потомците на хазарите-българи забравили, че са хазари, а потомците на хазарските евреи забравили страната, където живеели и управлявали техните предци. Това е и разбираемо: за евреите долното течение на Волга било не родина, а просто "полигон" за изпробване на силите, който нямало практически смисъл да помнят след трагичния неуспех. 
Поради тази причина Хазария останала страна без исторически извори: писмени, веществени и етнографски, тоест, фиксирани в обреди и вярвания. От нея обаче останал "моделът Хазария" - и мнозина днешни изследователи и анализатори виждат пряка аналогия между системата, която била изградена в юдейска Хазария, Вторият опит за световно господство беше със СССР, Ленин, Сталин и комунизма, пак неуспешен защото се появи Хитлер, той за жалост не успя, спряха го. И епогея на всичко е днешната система, носеща най-общо названието "глобализъм". Изследователите се опират най-вече на етно-религиозния произход на най-богатите хора в света - т. нар. "300 семейства" от Уолстрийт, сред които най-популярни са клановете Ротшилд и Рокфелер. Техните богатства общо се оценяват грубо на около 200 трилиона долара. Мнозина смятат, че именно тази могъща финансова база е в основата на стремежите към т. нар. "нов световен ред", в който се вижда възраждане-то на "модела Хазария" в планетарни мащаби. Но за съжаление 2-ри Хитлер няма да се роди.

 

Юдеите от Хазария и Юдеите джихадисти - The Jihadist Next Door

 

https://www.youtube.com/watch?v=VNGRpKwIAwE

 

са едно и също нещо!!! ТРЪМП И ПУТИН СА ЛИЦАТА НА СВЕТОВНОТО ЕВРЕЙСТВО!!! И ТОВА ЧЕ СЕ КАРАТ Е СОМО ВЪНШНА ФАСАДА!

Но дали е така, вече всеки може сам да прецени за себе си




Гласувай:
4
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. martina132 - Не го изчетох, защото още в началото ...
23.07.2018 09:58
Не го изчетох,защото още в началото видях несъотвествия и лъжи.Евреите никога не са напускали страната си,след като изгонват римляните,нещо повече,Ирод е имал покровителка и тя е била най-влиятелната римлянка в Римската империя - Ливия,която му помага и го спасява неколкократно в трудни ситуации.Ирод е бил протеже на Ливия и изключително хитър,адаптивен мъж.
Всъщност Иродите нанасят големи кланета на собствения си народ,докато образуват държавата и наложат властта си.
Хазарите не са евреи,те само приемат еврейската религия.Хазарите просъществуват до максимум 9 век,когато постепенно изчезват и спира изобщо да се пише за тях.
И т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spook134
Категория: История
Прочетен: 45572
Постинги: 19
Коментари: 26
Гласове: 36
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930