Историческата война на Русия – да се скрие Хазария и да не се рови покрай нея!

Според исторически източници (които до неотдавна се укриваха или премълчаваха), през периода 652 – 1016 г. е съществувало Хазарското царство, което е включвало част от днешна южна Русия, Украйна и Казахстан. Част от населяващите този район са избрали християнството, други – исляма, а част от хазарите са избрали юдеизма (талмуда) и са се нарекли "евреи". Хазарите не са могли да проникнат на юг, тъй като там са били татарите и тюркмените. МЕЖДУ РУСИЯ, БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ВЪЗНИКВА ПРОБЛЕМ!

През 1930 г., близо до селището Вознесенска /виж приложената карта/ е открит древен погребален комплекс. Изследването на този археологически обект е проведено от експедиция с ръководител В. А. Гринченко. Обектът е 50 могили с различни размери и форми.

Намерени са много фрагменти от древни съдове и конски кости. В източната част на обекта археолозите открили разрушена кръгова площадка, покрита с камъни на площ 29 кв. м. В центъра й на дълбочина 2 м. се намирало обгорено погребение, за което свидетелстват намерените тук обгорени човешки кости, железни стрели, копия, мечове, саби и други оръжия, конски юзди и стремена и др.

      До този погребален комплекс, в отделен изкоп е открит втори важен обект – съкровище. 
     Оригиналът на служебния доклад на археолога-ръководител на тази експедиция В. А. Гринченко не е публикуван.

     Публикуван е компилативен и редуциран вариант от името на В. А. Гринченко с “признание”, че съкровището има “около” 1500 златни “вещи”. Времето на тази публикация е след неговото заточение в Сибир./1/.

Откритото от археолога В. А. Гринченко и неговия екип съкровище, “стратегически” е разнесено в различни музейни сбирки от Кавказ до Москва./1/.

Според д-р I ст. на науките, директор на музея Г.И. Шаповалов:/2/.

Това съкровище е:

“... там се намирали 50 железни стремена, 20 железни конски юзди, токи, халки от конска сбруя и пр. Две-три двойки стремена и юзди имали сребърни и златни орнаменти. В съкровището са намерени 1500 златни вещи във вид на токи и късчета от разтопен метал с тегло повече от 1 кг и 200 г. Токите са инкрустирани със сложна ювелирна техника зърнеста и филигранна, а някои били щампирани. Основното им предназначение е да се използват за конски и човешки украшения. 
              Сред всичките тези предмети са намерени златни пръстени, саби, копия, колчани, лъкове, седла и други детайли от войнишко снаряжение. По-голямата част от вещите били обгорени, а много други били почти изгорени, от които останали само парчета от сребро и злато.”.

Археологът В.А. Гринченко, който извършил разкопките на паметника, го датира от 8 век и прави такъв извод: “Предметите от съкровището на Възнесенското погребение, показват, че те са принадлежали не на един, а на няколко, а може би и на повече от 30 лица:

“...Те, безусловно, не са могли да умрат едновременно, и от нормална смърт. Причината за такава преждевременна смърт е някакъв...сериозeн крах, по време на който са загинали пълководци и предполагаемо количество войници. Този крах по всяка вероятност е довел до безизходно положение за останалите живи и те са били принудени да ги изгорят, заедно с пълководците и другарите си, и такива войскови регалии като ОРЕЛА и ЛЪВА,”.

 

карта. /1/.

За погребалния комплекс,открит до Вознесенска има основно две тези, че това е гробът на Кан Аспарух, а другата е, че това е гробът на Княз Светослав.

Основавайки се на сведения от Българските летописи Джагфар Тарихъ /3/, ще се опитаме да докажем, че това е гробът на сина на Аспарух и брат на Тервел, кан Айар, който е заличен от съвременната историография и от съзнанието на българите.

След смъртта на Кан Кубрат, в “Старата Велика България” настъпили сериозни промени, политически събития и драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Третият, най-малкият, Аспарух /Атилке/, организира и провежда срещу брат си мощна политическа кампания и мащабни военни сражения.

В това съдбовно и кризисно за Българската Държава време, Бат-Боян има поддръжката на военната сила на Хазария. Владетелят на Хазария, Каган Кабан/668-683/, освен това, че по родословно наследство е от рода Дуло, неговата съпруга Арбак е дъщеря на Бат-Боян. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, военна подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова : “...ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ...” /3.том І. Стр.21./.

Приемаме като особено важна тази декларация на Каган Кабан. Аспарух воюва срещу Бат-Баян, защото същия е приел Васалитет от Хазария!

Поради липса на оригинални исторически сведения от Държавата-Хазария, приемаме като основна опора сведенията на Кан Барадж /1229-1242/, владетел на Държавата – Волжка България. От неговите сведения личи, че началото на Хазарската държава би могло да се датира от времето на Кан Боян /Сандилх/ 535-590. Създадена е военна формация и областа “Бурджан” за защита от нахлуващи от Изток и Югоизток племена в региона на Кавказ, оглавена от синът на Кан Боян - Атрак. По времето на Кан Кубрат и след завръщането на Шамбат от Дулоба, за управител на Бурджан е определен Аспарух. На третата година след смъртта на Кубрат между Кан Бат-Боян и Аспарух възникват противоречия, които прерастват в открити военни стълкновения между техните войски. Аспарух е подпомогнат от войските на Шамбат и в продължение на пет години обсажда Кан Бат-Боян в Джалда /Кримския регион/. Използвайки тази ситуация от Изток /Тюркестан/, организирани и добре подготвени военни части под водачеството на военноначалника на Хазария, включващо 150 хиляди кумани, тюркмени и киргизи, навлизат в държавата на Българите. Войските на Аспарух и Шамбат влезли в сражение с тях, но били разбити и принудени да се оттеглят в укрепеният град Бащу /Киев/. След като размислил срещу “хазарите” повел войски си Кан Бат-Боян и напълно ги разбил. Общият брой на убитите в тази битка бил 90 хиляди. Използвайки неговият поход на Изток-на Бат-Баян, Аспарух и Шамбат завземат Джалда. По тази причина Кан Бат-Боян сключва договор с Каган Кабан. Главните клаузи по този договор определят разпределението на териториите, държавният титул /КанАзъ и Каган/, взаимопомощ при военна заплаха, охрана на търговските магистрали и разпределение на данъчната печалба от тъговията. Този договор на Аспарух му присъжда имперската титла КанАзъ Субиги която преминава в Дунавска България, но легализира “хазарите” като автономен Каганат и държавност просъществувала във времето VІІ-Х в, и по принцип трябвало да бъде подчинена на България.

С Аспарух и Шамбат, Кан Бат-Боян също постига споразумение, като им предоставя териториите западно от река Днестър.

След смъртта на чичо им Шамбат, двамата братя Бат-Боян и Аспарух прекратяват основно своите противоречия, усмиряват обществената обстановка и приемат споразумение:

Бат-Боян и следващият по възраст син на Кубрат, Котраг, остават на старите територии на Държавата /Кара=Великата България/, приемат титула Каган.

Аспарух, Кубар и Алцек следва да изпълнят последната воля на чичо им Шамбат: да окажат подкрепа на неговите трима синове, останали в териториите в централна Европа след абдикацията му от държавата ДУЛОБА. Титула КанАзъ Субиги се поема от Аспарух.

Каганът на Хазария, Кабан, приема с облекчение споразумението между братята, синовете на Кубрат.

След образуването на Дунавска България и изграждането на столицата Плиска за Кан Аспарух в Българските летописи “Джагфар Тарихи”/БЛ-ДТ/. няма сведения за война с Хазария. От неизвестен автор на “Български апокрифен летопис” /ХІ в.//БАЛ/ има следното сведение : “Цар Испор царува на българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава”. От този текст редица изследователи вадят заключение, че Кан Аспарух е загинал в сражение с хазарите на североисток от дунавските устия към 700-701 година. В БЛ-ДТ има сведение, че Аспарух е роден в годината на коня – 634 г. /т.ІІІ.стр.97/. Ако добавим 172 години според БАЛ излиза, че смъртта му е в 806 г. Изследвайки “Именника на българските канове”, Преодолявайки горе представените различия в съвременната българска историография се е наложило становището, че Кан Аспарух е загинал в сражение с Хазарите в североизточните граници на неговата държава в 700 година и неговият погребален церемониал е в региона на сегашното селище Вознесенска.

Това налага да бъде изяснена историческата ситуация в 700 година.

Според сведението на Кан Барадж, Кан Бат-Боян е умрял в 683 година на възраст 65 години и живял с 5 години повече от своя баща Кубрат./3.т. І. с.22/.

Според сведението на неговия държавният секретар Гази Баба, Бат-Боян е роден в 617 година и умрял в 683 година/3.т.ІІІ. с.101/.

В сведението на Кан Барадж се допълва и следното : “Хакан Кабан толкова обичал Бат Боян, че...когато от Бащу /Киев/ дошла вестта за кончината на Бат-Боян, Кабан рухнал и скоро умрял от разстройство...”.

След смъртта на двамата владетели /683 г./ управлението поемат Бат-Тимер, син на Бат-Боян и Айбат, син на Калга, който е убит в сражението на войските на Бат-Боян с “хазарите”.

Сведенията в източника БЛ-ДТ /3.т.І. стр.22-23/ изясняват следните подробности от личен характер за двамата нови владетели на държавната власт : “..Син на Кан Кабан е Кан Айбат, а за неговата жена /на Айбат, б.а./ била отредена една бухарска еврейка...истинско страшилище...затова той решил да се ожени за дъщерята на бека на кашеците... Бекът на кашеците, който бил запознат с българските обичаи, предложил на хаканът да се поборят за неговата дъщеря. Злобният и страхлив Айбат се изплашил и помолил Бат-Тимер, син на Бат Баян да се бори вместо него. Бат-Тимер победил в единоборство юначният бег, но неговата дъщеря заявила : “ Ще се омъжа за истинския победител”. Тогава Айбат заповядал да я доведат при него насила. Когато слугите на хакана дошли за нея, тя се самоубила. Айбат казал на Бат-Тимер : “ завоюваната от теб невеста се самоуби...ако ти си човек на честта, ще ми доведеш грузинската принцеса”. Бат-Тимер, за когото честта била по-скъпа от живота, по неволя се отправил в Грузия...разбил войските им и пленил принцесата. По обратния път, обаче, нейният брат Джухман нападнал от засада и успял да вземе сестра си. Бат-Тимер настигнал и заловил бегълците, но Джухман убил със сабята си своята сестра, за да я избави от позорен плен. Бат-Тимер завел пленения Джухман при Айбат и му казал : “ Аз направих всичко, за да изпълня обещанието си към теб, но нейният брат я уби”. Айбат изпаднал в ярост...и заповядал на слугите си да убият Бат-Тимер(700г.) Последвало сражение между българите и хазарите при което Айбат също бил убит. Това станало в 700-та година. От текста на това сведение може да се направи заключение, че сражението е станало незабавно след смъртта на Бат-Тимер и имало локален характер, като в него са участвали само онази част от българските войски извършили операцията в Грузия. Те са освободили от затвора синът на Кабан и Абрак, дъщеря на Бат-Боян, Кук-Куян, който бил издигнат за владетел на Хазария. Той разпоредил да бъде убит Айбат. Наследник на кан Бат-Тимер е неговия син Сулаби. Между двамата владетели се установяват добри отношения. В 719 година двете български армии воюват срещу нашествието на арабите. В тяхна подкрепа са и войските на кан Айар, син на Аспарух и брат на Тервел. За смъртта на Кан Сулаби липсват сведения, освен това, че е станало в 727 година. Има сведения, че е бил миролюбив владетел и отдавал внимание предимно на търговската дейност. Той възобновил оживлението по старите сухопътни и водни търговски магистрали към Авария, Артан /Прибалтика/, Рум /Византия/, Джалда /Северното причерноморие/, Себер /Сибир/ и Кашек /средна Азия, Индия и Китай/. Единственото военно нападение, отбелязано за него е в Грузия, където той отново успял да плени избягалия при междуособиците в 701 г. Джухман. Но неговият остарял баща, когато се явил в българския лагер и го замолил да вземе него за пленник и да освободи синът му, той се трогнал, освободил Джухман и се побратимил с него. Войната срещу нашествието на Арабите, която започнала след смъртта на кан Тервел, била тежка и продължителна /719-727 г./. Съюзническите български армии на Каган Кук-Куян - Хазария, Кан Сулаби – Бат-Боянова България и Кан Айар – Аспарухова България, респектирали противника с много военни успехи.

В съвременната българска историография кан Айар липсва, напълно заличен?

В гръцките и латински извори въобще не е изяснен наследникът на Тервел. Редица изследователи на Именника на българските канове, като например Г. Моравчек, В. Бешевлиев и Дж. Бъри отбелязват, че той е повреден там, където се съдържат тези сведения. В реда, в който се посочват обичайните данни за наследник, се чете само краят на годината на възкачването “твирем”./4/.

В Българските летописи “Джагфар Тарихъ” това е отразено по следния начин :

“...Тервел умрял в 719 г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратяване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук Куян, сражаващ се срещу Арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, също отличил се във войната с Арабите. ” /3. т.ІІІ.с.102-103/.

При тази военна кампания кан Айар умира от паралич. Това е отразено в следния текст:

“...Айар направил за свой съуправител сина на Тервел, Кермес, назован в чест на алп Кермес – посланник на Тангра. След една от битките с Арабите, Айар се разболял от паралич и вместо него властвал верният му Кермес. Той толкова обичал Айар, че влязъл при него в шатрата в момента на смъртта му. Когато излязъл от шатрата със съобщение за смъртта на Айар, бюрганите заявили, че в него се е вселила Улят(вирусът) и той не може да управлява страната. Тогава дали царуването на неговия син Сувар. Било това в годината на заяка – 727 г.”. /3. т.ІІІ. с.103/.

Тези сведения дават ясни указания, че кан Айар е заболял и умрял от остра епидемично заразна болест. По тази причина неговият наследник кан Кермес=Кормесий , е поставен под карантина и държавната отговорност е поел синът му Сувар=Севар.

След смъртта на кан Айар, той е погребан в близък регион по необичаен начин. Изгорено е тялото му, доспехи, оръжия, конете които е яздил, включително и личните вещи с бойните регалии до които се е докосвал. Убити са и изгорени са лицата от личната му охрана и прислуга, а също и доверените военноначалници, които след възникване на заболяването са имали личен достъп до него. Те са изгорени и загробени заедно със своите коне и воински принадлежности, за да не се разпространи заразата по епидемичен начин всред останалата българската войска.

Според Чл.36 от древният български закон Торе, само телата на великите войни на врага трябва та се изгарят : “...те не бива да се заравят в земята...душите им остават на нашата земя и ще ни отмъстят...”.

В погребалния комплекс на кан Айар, в този случай виждаме съществено различие от традиционния погребален ритуал на Българите. Традициите са били построяването на землен насип с формата на пресечен конус и околовръстен изкоп с вертикално забучени дървени трупи. В горната площадка на пресечения конус се прави изкоп с дълбочина от около 7 до10 метра. Там се полага саркофагът на кана с негови лични оръжия и вещи и се зариват и изравняват с горната площадка. Целият пресечен конус до околовръстния изкоп с дървените трупи се полива с горима течност, която при погребалния церемониал се запалва. После, върху пресечения конус се прави допълнителен насип.

Погребалният комплекс на кан Айар е различен и свидетелства за медицинските познания на Българите в тази епоха – да се предотврати разнасянето на опасната епидемична зараза сред войската.

Според нас въпросът за регалиите “ОРЕЛ” и “ЛЪВ” са достатъчно изяснени от онази част на изследователите, които ги причисляват като собственост или наследство от кан Аспарух. Регалите предадени на синовете Тервел и Айар от Аспарух, те изминават пътя до трагедията в главният щаб на сина на Аспарух, Айар, в региона на сегашното селище Вознесенка.

По горе отбелязахме годината на смъртта на внука на Бат-Боян, кан Сулаби. Освен в пряка родствена линия, а и по линията на династически брак, неговата съпруга е дъщерята на Айар, Чак-Чак. Синът на Сулаби и Чак-Чак е наименован на името на вуйчо си Айар и носи неговото име.

Би могло да се предположи, че кан Сулаби също е умрял в резултат на горе цитираната Остра  ЗАРАЗНА епидемия. Това би могло да се изясни точно чрез нов преглед и анализ на проби : С-14 на археологическото находище и генетичен анализ на костни останки. Именно тая Хазария е описана в предния ми пост, и как става превземането на Властта в нея от хазарските евреи. Хазарските "евреи" са бъдещите "ционистите на юдеизма".Именно "старите евреи" днес казват, че "ционизмът на хазарските евреи е най-големият враг на евреите по света"? На тази историческа причина се дължи и вродената омразата на хазарите към християните и мюсюлманите. Показаната тук карта обозначава къде приблизително преди векове се е намирала Хазария – между Черно и Каспийско море, в района, който е географският раздел между Европа и Евразия, в Кавказкия планински масив между Русия и Грузия. Омразата на хазарите спрямо русите и Русия е много стара поне с 1000 годишна, когато русите са победили и ликвидирали тяхното царство и много от хазарите са потеглили към Европа. Това означава, че голямата част от еврейската миграция не е идвала от Средиземно море – през Франция и Германия на Изток, както твърдят някои учени от Тел Авив. Миграцията на хазарите (ешкенази, ашкенази) се е движела постоянно на Запад – от Кавказкия район през Украйна, Румъния, Унгария. Постепенно масово заселване на хазари-евреи се появява и в Полша. През Х век, когато се създава Киевска Рус, основана от принц Олег. Киевска Рус завладява голяма част от бившите хазарски земи. Едно от най-унищожителните поражения на хазарите е през 965 г., когато принц Светослав покорява хазарската крепост в Саркел. Предполага се, че е завладял и Итил, две години по-късно и ги е разрушил до основи, след което се е насочил към Балканите. Още тогава е започнала битката между Запада и Русия за Балканите. Абрахам Поляк, израелски професор по средновековна еврейска история, пише: "До каква степен може да се счита хазарското ядро в европейското заселване им в източна Европа? Наследниците на тези мигранти днес представляват огромното мнозинство от световното еврейство." Австрийският историк Кучера пише, че "източноевропейските евреи са изцяло с хазарски произход". Откъде са се взели крипто-евреите в Турция? Това става след нашествието на Чингиз Хан, когато много смесени хазарско-български родове от Волжска България, бягайки са се насочили към Турция и те са в основата във формирането на Отоманската империя, и в постоянните й ненаситни опити да покори Европа през Черно море, и Балканите.

Измислянето на еврейската нация е дело на Хайнрих Грац – немски евреин, считан за кръстник на съвременната ционистка идея, който е бил под влиянието на немския национализъм и е създал "еврейска национална история". Неговите идеи формират еврейското съзнание и до днес.Грац приема библията като историческа книга, а не компилация на евангелия, и създава пълна и приемствена история – периодът на бащите-алпите на народите, излизането от Египет, покоряването на Ханаан, първият храм, напускането на Вавилон, вторият храм, разселването на диаспората. Това е истината, върху която беше изграден съвременният ционизъм. Неговата идеология превръща еврейската общност в еврейски народ, а еврейският народ в еврейска нация, но никога не е обяснил разликите по между им. За да спечели религиозно настроените еврейски маси в източна Европа той смесва всички термини и идеи в един голям коктейл – религията е нация, нацията също е религия и накрая стига до извода, че Израел е еврейска държава, която принадлежи на евреите и на "еврейския народ" по целия свят. Днес районът на някогашна Хазария съвпада с конфликтите които се изострят с участието не само на САЩ, но и на Израел, и където все по-често се споменава за някогашната Хазария. Все по-популярна става и теорията за контрареволюционната същност на станалото и ставащото в СССР и Русия и връзката с "Нова Хазария" и вековния конфликт между Русия с "проекта Хазария".

Да се спрем на основните тези на тези анализи.

След 1990 г. в Русия се осъществява или по-точно продължава схватката на двата мощни политически механизми, които се сблъскват и уж видимо се унищожават взаимно. От едната страна е машината на руската държавност, от другата страна е така наречената "демократична машина", която черпи сили от историческите финансови източници. Каква е същността на тази схватка? Кога за първи път се откриха взаимно и влязоха в смъртен бой тези две машини.

Демократичната машина се появи в Русия в края на ХІХ и началото на ХХ век. Тя беше конструирана от европейските банкери и глобалните ционисти, проникнали сред революционните интелигенти и нанасящи по поръчка на Англия и САЩ удари по монархията на Романови и по различни центрове на руската имперска държава. В течение на десетилетия тази машина успя да превърне руската държава с нейните символи в руини. Унищожена беше монархията. Убит беше Столипин. В края на краищата тоталитарната държава, и без това с болни и слаби зони, падна Ура...Но тази демократична машина се захранваше от международния еврейски капитал, който по това време претендираше за глобална роля, притежаваща колосална мощ и разрушаваше цели държави и народи. Това не бе само капитал, а циркулация на огромни пари, които можеха да променят националните граници. В недрата на тази субстанция се таеше религиозната еврейска, или по-точно ционистка, мечта за възраждане на еврейската държава като "обетонована земя".

Въпреки това на еврейския капитал пречеше официално липсата на държава, разсеяността на диаспората и безприютността. Те искаха да създадат свое царство и в него да имат свой храм. По това време се появиха най-известните теоретици на световния ционизъм – Херцел и Жаботински. Именно те формулираха концепцията за ционистката държава и технологията за нейното създаване. Тя създаде идеологическата основа на демократичната машина, която свали руската монархия и доведе на власт временното правителство, а след това и болшевиките на Троцки и Ленин. Заедно с тях от чужбина се появи група от западни мисионери. Те пристъпиха към строителството на новата държава на Съветите. Машината, унищожила империята, продължаваше да работи, този път срещу руската класика, православната вяра, традиционните руски съсловия, имената. На репресии бяха подложени качеството, духовенството, дворянството, руската интелигенция. Кървавата жестокост на репресиите напомняше зверствата на нахлулите варвари в Ханаанската земя, разчистващи мястото, т.е. площадката за ционистката държава. Според някои руски експерти има основания да се предполага, че държавата на Съветите беше форма, в която се създаваше на руската земя еврейска държава "Израел-1", а "паралелно в САЩ се изграждаше варианта "Израел-2". Архитектите на "Израел-1" успяха да постигнат много. Те изработиха и наложиха свои форми, своя емблематика, символика, естетика, мистика и метафизика, свои представи за смъртта, вечността, етиката и месианството. Но стана май голяма грешка. Никой не предвиждаше елемента Лудост. Властолюбивият и луд Сталин попречи на създаването на ционистката държава "Израел-1" на територията на СССР. Но той все пак беше обучаван какво трябва да прави. Той пречупи тази световна машина, спря я безпощадно и жестоко. Сталинистките репресии от 30-те години, които завършиха с терора от 1937 г., показваха, че Сталин беше разбрал същността на еврейските замисли. Вместо "Израел-1", стана срещу "Израел-1", Сталин противопостави строителството на нова имперска държава, като разтури построеното и разпръсна камъните на недостроения Израел-1. На мястото на разгромените авангардни ционистки школи и троцкистки организации той започна с болния си мозък да изгражда традиционна руска култура, да създава нов руски елит, на мястото на унищожената "стара ленинска гвардия". Най-големият враг на Сталин стана ционистът Троцки, затова беше ликвидиран. Тържеството на този курс на Сталин беше демонстрирано в предвоенните години, когато в невероятно кратки срокове се появи невиждана по своята сила и мощ социалистическа съветска индустрия, основана основно на страха, а в резултат на Втората световна война беше удържана историческата победа на 45-та година, но и създаването на Израел.                                                                                                    Още от началото на ХХ в. в българската историческа наука водещо място заема географско-балканският принцип, а не етническият, в лицето на Санстефанска българия, една илюзия прегърната от българския народ, и не от Великите Сили.  През втората половина на ХХ в. нещата още повече се комплицират и се налага идеята да се правят глотогенетични анализи и реконструкции, подтикнати от руските учени, но никога за сметка на задълбоченото проучване на летописните първоизвори по въпроса за произхода на България, което довежда до паралелното модифициране на около 200 - хипотези за „прабългарите” към началото на ХХІ в. И поради това все още сме марсианци и не знаем кои сме, и от къде сме.

          А това от своя страна потиска научният принос и за да бъде преодоляна научната криза, се нуждае от спешно ново връщане към летописно-синхронните проучвания, и отказ етническите истории за древните българи да се отъждествява косвено с национално-модерните доктрини, които са очебийно пан-тюркски, пан-славянотракийски и пан-ирански глосогенезни в произхода си за българите. Ползотворен метод си остава връщане към летописните първоизвори и тяхното задълбочено и нееднозначно интерпретиране, с помощта на философският херменевтичен и пост-позивистичен способ.

      В Европа отдавна съществува научната традиция легендарните и поетични извори да бъдат синхронно изследвани и включвани в научен оборот, докато в българската историческа наука все още има страх от подобен подход и методологичните позиции на дедуктивно-индуктивните умозаключения си остават конвенционални. Сиреч, съвременното българско историческо научно мислене все още не е узряло да въведе в изследователският си инструментариум постиженията на херменевтично ориентираната философия на ХХ в., което е очевидно и на методологично ниво. В това отношение българската историческа наука си остава все още пост-съветска. На запад хуманитарно-историческата истина отдавна не е еднозначна, след философията на Хайдегер, докато българската историческа наука все още издига в ценност индуктивно-дедуктивните форми на умозаключения, които са патент на руската наука и нейната доктрина за еднозначната Руска истина.

          Тоест, историческата наука в България изостава във философската си обновяемост, ако може така да се каже, и това е особено видимо в жанровите възможности на изследователският способ, който е очебийно е остарял. Грешно е също да се счита, че сталинският удар беше антисемитски. Самите евреите, вече работеха за сталинския проект, станаха учени, музиканти, лекари, интелигенти, тоест творци. Но демократичната машина остана непокътната извън пределите на СССР, преди всичко в САЩ, Англия и в самия Израел. Нейните оператори действаха на пълна пара в периода на Студената война.

Възродената демократична и ционистка машина започна отново да ломи СССР. Перестройката се оказа контрареволюционното организационно оръжие, което последователно унищожаваше всички опори, символи и институти на съветската държавност. Четири години по-късно СССР рухна и от него не остана нищо. След отстраняването на Горбачов и идването на Елцинистите тази машина продължи да действа. Дойдоха 90-те години и бяха триумф на демократизма, който продължаваше да изтребва всички идеологически и икономически останки от съветския период. Унищожаваше се и съветският военнопромишлен комплекс, съветската авиация, съветското образование, съветската медицина. От държавата през 90-те години не остана нищо, а на нейно място беше изградена империя на демократичния бандитски капитализъм. Периодът на Елцин в Русия беше период на отсъствие на държавата. От руините на съветската държавност започна да се появява странно държавно образувание. И именно през тези години започна да се говори за "втора Хазария и нов световен ред". Моден стана израелският "проект за Хазария". В Израел говореха, че Хазария е територията на днешна Русия и че евреите имат право да се считат за наследници на руската държавност, в не по-малка степен от руснаците или от татарите. Според тях унищожението на всички държавни и национални основи през 90-те години трябваше да предшества построяването на държавата от нов тип "втора Хазария". За новия строител на Нова Хазария бе избран Путин. Путин започна да изгражда руска държавност в условията на безпрецедентно унищожение и вражеско обкръжение. Той започна да строи нова руска държава сред пепелището, останало на мястото на бившата СССР. Борбата на държавата на Българите вече е на живот и смърт. Българите и България трябва окончателно да бъдат изтрити от лицето на земята.

 

КОЙ МОДЕЛИРА БЪЛГАРИЯ, МАКЕДОНИЯ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ТУРЦИЯ!

         
"Язык хазар,подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." - акад. В.В. Бартольд, Тюрки, Алматы, 1998, с. 50

„И при българите отначало князете били [поставяни] по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата. Научаваме, че така било и при хазарите.” Йоан Екзарх, български писател от Х в.; В книгата му „Шестоднев”, изд. С., 2000., с.159 

НОВА ХАЗАРИЯ, МИСЛЯТ НИ ОТ ХИЛЯДА ГОДИНИ И ЩЕ НИ ИЗМИСЛЯТ НАКРАЯ!



И КЪДЕ ОСТАНА КИПРИАН БЪЛГАРИНА, ЗА КИПРИАН КИЕВСКИ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОТ ТУК  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

ИСТИНАТА Е САМО ЕДНА, ТРЯБВА ДА СЕ ИЗКЪРТЯТ БУКВИТЕ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ - СЪЕДИНЕНИТО ПРАВИ СИЛАТА, СЪЕДИНЕНИЕ НА ОРЕЛ, РАК И ЩУКА, И ДА СЕ СЛОЖАТ ИСТИНСКИТЕ БУКВИ - ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА! И ПОМНЕТЕ ИЗРАЕЛ НИКОГА НЕ ИМАЛ КОНСТИТУЦУЯ, НИТО Е ИМАЛ ДЪРЖАВНИ ГРАНИЦИ - ЗА СЕГА. ЗАМИСЛЕТЕ СЕ ВЪРХУ ТОВА! ЕДНО ВРЕМЕ КАТО БЯХ СТУДЕНТ ВЪВ ВАРНА, ЧЕСТО МЕ ПИТАХА, ЗАЩО СИ ЗАМИСЛЕН, А АЗ ОТГОВАРЯХ, ЧУДЯ СЕ КАК ЩЕ СЪБЕРА ТОЛКОВА ПАРИ ДА КУПЯ "ЧЕРВЕНИЯ ПЛОЩАД" И ТЕ МЕ ПИТАХА, ЗА КАКВО ТИ Е. А АЗ ОТГОВАРЯХ: ДА ГО ПРЕКРЪСТЯ НА ЧЕРЕН!

Здравей, spook134. Значението на Хазария не трябва да се пренебрегва. Съществували са много време, имали са голяма държава. Хазарите са повлияли върху световната история. За нас спомените за тях не са особено добри, но какво да се прави- били сме съседи, спорили сме за едни земи, преплитат се интересите ни с техните.
Поздрави!