Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2018 13:54 - ГОЛАТА ИСТИНА ПРОДЪЛЖЕНИЕ3,
Автор: spook134 Категория: История   
Прочетен: 2269 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 12.07.2018 14:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         Същевременно главните войски на Атила вече били пред вратите на Орлеан, който бил разположен в територия населявана от аланите на крал Сангибан, който бил обещал на Атила да предаде града. Когато Аеций и Теодорих разбрали за това,  решили да се насочат с войските си именно към Орлеан и да изпреварят Атила в намерението му да превлеме града.

        За смъртта на Кан Бледа, съвременната историография има неоснователни и абсурдни твърдения, че отговорността се носи Кан Атила. Ако бъдат взети под внимание фактите, че Бледа, Атила и сестра им Лебед са деца на Урус-Таркхан т.е. главата на правителството Муенчак/Мундзук/, би следвало по-внимателно фалшификаторите да детайлират тези си твърдения. Бащата е най-коректният и морален държавник в ранното средновековие,  възпитавал е своите деца в спазването на  принципите на ДРЕВНИТЕ МЪДРЕЦИ НА НЕГОВИЯ РОД ИЗРАЗЕНИ ОТ ПРАДЯДО ИМ АСКАЛ=АНАХАРСИС. За сестра си Лебед, братята Бледа и Атила в региона на сегашния град Харков изграждат специална резиденция, и по късно я дават за жена на франкски вожд - негодник, който я отравя. Атила пристига със своята войска пристига в неговия укрепен град на брега на река Лоара за да изисква отговорност и наказание, като произнася общоизвестната фраза : АЗ СЪМ БИЧ БОЖИЙ ("flagellum dei ") . След смъртта на Кан Бледа, за която носи отговорност Теодосий ІІ, съпругата на Кан Бледа, продължава да изпълнява съвладетелските функции в българо=сарматска хунска империя.  Приск Панийски, които е в състава на Византийското дипломатическо посолство прави описание на резиденцията на съпругата на Кан Бледа и на нейната благотворителна помощ за разпиляните от внезапна буря посланици, на които тя  дава любезен подслон, храна и чисти дрехи. Те, посланниците на Император Теодосий ІІ са включени в кортежа на Кан Атила при пътуването му до Неговата Столица, където тържествено млади жени облечени в бяло облекло, го посрещат с хляб и сол. Поднесената чаша с вино на Атила, Той я излива в памет на своя брат Бледа. Приск е удостоен също с честта два пъти да бъде приет от съпругата на Кан Атила, КЕРКА.

Хунската обсада на Орлеан започнала през май 451г. и продължила пет седмици. Франският вожд от Орлеан на когото дават сестра си Лебед за жена, се оказва негодник и я отравя, причина за започването тая велика битка на народите, невиждана до тогава в такива мащаби. Към  средата на юни положението на защитниците на града станало почти безнадеждно . В това време се появили войските на Аеций и Теодорих. Това се случило на 14 юни. Започва битка в предградията на града. През нощта Атила заповядал да се свали обсадата на Орлеан и войските му да се насочат към полето, защото противниците му били в гръб.

         Двете войски се сблъскват в "Битката на Каталунските полета"  на 20 юни 451 г.   Тя е известна и като "Битката на народите" или " Битката при Шалон". Състояла се е в Северна Галия, (дн.Франция), на Марианската равнина, близо до гр.Троа.

         Атила разполага своята армия до един от притоците на р.Сена. Той разделя  силите си на три части- център и две крила.Той  застава начело на центъра, където се  намирала хунската тежка кавалерия. Левият фланг бил зает от остготската пехота и конница, които били оглавявани от вождовете Валамир, Теодимир. Гепидите, под ръководството на Ардарих и други съюзници-  скири, бастарни, херули, анти, алемани, тюринги, бургунди, франки , заели десния фланг. Този фланг бил съставен от пехотинци.

       Срещу войската на Атила се изправила армията на римския военачалник Аеций, която включвала вестготите на крал Теодорих, римляни, франки, бургунди, алани, сакси, бретонци и др.

       Аеций разделя силите си също на три части-център и две крила. На десния фланг били поставени вестготите, водени от крал Теодорих I и синът му Теодерет. Тяхната войска била съставена от конница. Аеций оглавил левият фланг. Войската му била  съставена от римляни, гали, и вестготи под водачеството на Торисмунд- син на Теодорих. Участвали    сакси, бургунди и франки. В центъра била поставена аланската конница на Сингибан. Зад аланите стоели римска тежка пехота и франки.

       Предсказанията за битката били неясни и Атила бил  разколебан. Затова той не бързал да влиза в сражение. Атаката започнала от страна на  римляните, които използвали конни стрелци. В тази първа атака участвала предимно аланската конница. Хуните отговорили на атаката и така на 20 юни 451 г. започнала  кървавата битка. Тежката конница от левият хунски фланг се сблъскала фронтално с конния  десен римски фланг. Воюващите страни в този сблъсък били съставени предимно от  готи.

        Левият римски фланг от франки атакували десният хунски фланг, където били гепидите на Ардарих.  Завързалата се битка била много ожесточена.

        Аеций нанася основния си удар с войските си по левия фланг. Вестготите на  Торисмунд са пратени да завземат стратегически хълм. Атила отговаря с обща атака по целия  фронт, но главния му удар е насочен към центъра на римляните. Хуните  влизат в кавалерийски бой с аланите и ги принуждават да отстъпят. В подкрепа на  аланите пристигнала тежката римска и франкска пехота и римският център бил удържан.

       Войската на Теодорих атакувала с остготите на десния фланг и постигнала успех, въпреки нелепата смърт на Теодорих. Крал Теодорих, докато язди, окуражавал  своите хора, паднал от коня си и бил премазан от последващите го конете на собствените си войни.

       На левият фланг вестготите на Торисмунд превзели хълма и отбили хунските  атаки. Аеций от своя страна настъпил решително срещу гепидите. Постепенно  римляните взели приемущество в битката. Вестготите на Торисмунд се спуснали от  хълма и атакували хунския  лагер. По това време вестготите от десният римски фланг окончателно разбили остготите. Атила бил принуден да нареди всеобщо отстъпление. Битката продължила и през нощта. В тъмното разнородните войски се смесели и настъпил истински неописуем хаос.

       Аеций с цел да реорганизира силите си и да избегне нови схватки с хуните през нощта се оттегля във вестготския лагер, като остава там до сутринта. На другия ден , лагера на Атила е напълно обкръжен. Самият той очаква щурм и е готов да се бие  докрай. Дори заповядва да се направи клада от конски седла, в която възнамерявал да се хвърли, за да не попадне в ръцете на врага.

       Аеций по стратегически причини решава да не атакува и дори сваля обсадата на хунския лагер и така позволява на Атила да се оттегли зад Рейн. Преди това той се съветва с военначалниците си и със съюзните вождове. Римляните и визиготите решили да разрешат на Атила да се оттегли, защото нямали  достатъчно провизии.

       Според Йорданес, скоро след като слънцето изгряло, тялото на Теодорих било  намерено и Торисмунд бил обявен за крал на вестготите. Аеций решил , че в тази  ситуация е по-добре да остави Атила да се оттегли, защото той не вярвал на Торисмунд и считал,  че може  да бъде по-голяма опасност и непредсказуем за Рим, от колкото Атила с кого се познава лично.

       Аеций се страхувал, че ако хуните бъдат тотално разбити от готите, това ще се  отрази много по зле на Римската империя. Той посъветвал Торесмунд да се завърне в бащините си земи и да поеме управлението, иначе неговите братя биха взели властта над вестготите.

       Когато Атила забелязал, че войските на Торесмунд са заминали, решил да  напусне укреплението и да се насочи към Рейн, виждайки, че не ще може да превземе Орлеан и да отмъсти за сестра си Лебед.

       Според някои данни, жертвите на битката били около 165 000.   Готският историк Йорданес пише:-"Битката била толкова славна, колкото  многообразна и заплетена."

        Английският историк от 18 век Едуард Гибън пише, че "на равнината Халон се  събрали всички народи от Волга до Атлантика."

      Остготският учен от 6 век Касиодор описва битката като "яростна, изключително кървава и продължителна, без паралели в миналото и до сега."

        Според Ото Менхен- Хелфен названието" Битка при Каталунските поля" е  неправилно. Точното название трябва да бъде "Битката на Locus Mauiacus", която се е  състояла през първата неделя на юли 451 г.

        След неуспеха при Шалон на Шампан, Атила потегля с остатъка от армията си от Галия към Алпите и към Северна Италия за да я завладее и разори. По пътя си в Галия разгромява изправилите се пред него  римски отряди. Според някои данни предтекста за нападението на Атила било да  предяви своите претенции за брак с Хонория , сестрата на император Валентиниан, и да възстанови полагащият му се данък. Уплашен от настъплението на Атила , Валентиниан бяга от столицата Равена в  Рим, а останалият сам след битката Аеций нямал достатъчно сили, за да се противопостави на  бързото завръщане на хуните на Атила.

       Проспер пише:"След това, като се справил с отрядите изправили му се в  Галия, Атила продължил за да атакува Италия. Нашият генерал Аеций не предприел никакви  мерки, каквито той осъществил през първата война, така , че да защити Алпите, за да  бъде спрян похода на Атила.

      Според хроникьора от 5 век Гидатиус, "Атила навлязъл в Италия - направо от  Галия."

      Едно от най-запомнящите се събития отнасящи се до похода  на Атила в Северна  Италия е обсадата на стратегическия град Аквилея.

      Съгласно "Хроника" от 511 г. хуните превзели Аквилея в Североизточна Италия във времето на отстъплението им от Галия.

      Приск пише,че "Обсадата на Аквилея била тежка и ожесточена, както и безполезна, като римските войници се съпротивлявали храбро на Атила. Пред стените на града Атила трябвало да реши дали да вдигне за отстъпление своя лагер или да продължи обсадата. И тогава той забелязал, че бели птици - щъркели, които строят  своите гнезда по къщите, пренасяли своите птиченца от града- в противоречие с техните навици като ги носели от укрепения град в полето. Бидейки много проницателен и наблюдавайки събитието, той казал на войниците си: "Вие виждате, птиците предсказват бъдещето. Те напускат града, уверени в неговата гибел и предсказват, че крепостните кули ще паднат. Не мислите ли, че това е знак?" Той възпламенил сърцата на войниците за нова атака на Аквилея."

      Ото Менхен- Хелфен счита ,че обсадата на Аквилея е била през август или  началото на септември 452 г. За нея и за събития след това той пише в "Светът на  хуните"

    "Атила не можел да превземе силната крепост. Нейният гарнизон бил подготвен за очакваната обсада. Чак тогава, когато Атила използвал обсадни оръдия, стените на Акуилея били съборени и градът бил превзет с щурм.Той бил напълно ограбен. Тези, които не успели да избягат били убити или отведени в плен.

     След това хуните се отправили по река По и опустошили провинция Емилия на юг от реката. Атила се отказал да превземе силната крепост Равена.

     В Медиоланиум (Милано) много домове и църкви били разрушени. Хуните убили  доста свещеници и обикновен народ. Базиликата Свети Амбросий била опожарена. Хуните не стояли дълго в Милано. Оставили града и тръгнали на изток. Те били притиснати от завърналите се войските на Аеций и Марциан, както и от много болести. По това време римляните решили да започнат преговори с Атила."

     Ото  Менхен- Хелфен заключава, че кампанията на Атила в Италия завършва с неуспех. Много хунски войници загинали в Северна Италия от болести.

      Той пише,че "през последните месеци от живота си Атила подготвял кампания срещу Източната Римска империя и Константинопол. През 452 г. хунски посланици отишли при Марциан със съобщение, че техният повелител ще опустоши ромейските провинции, ако това, което му било обещано от Теодосий не бъде изпълнено и съдбата на неговите врагове, ще бъде обичайната. Императорът отклонил исканията на хуните много рязко. В началото на следващата година 453г. Атила умира "

      След като превзели Аквилея , хуните се насочили към градовете по река По в Северна Италия. Били превзети Медиоланиум (Милано), Тисинум (Павия), както и други градове.

      Готският историк Йорданес пише:"Хуните превзеха Акуилея, Медиоланиум  (Милано), Тисинум (Павия) и градовете на Венетия."

     Павел Дякон пише,че хуните са превзели Медиоланиум и Тицинум.

    Атила се спира при река По, където е посрещнат от делегация, включваща префекта Тригетий, консула Авиен и папа Лъв I. Има версия, че папата го убеждава да се отклони от похода си към Рим. Твърде вероятно е чумата и гладът по време на похода, да са принудили  Атила да се върне в Панония. Атила напуска Италия и се връща на север от Дунав.

     Гидатиус пише, че"Император Марциан изпратил допълнителни войски и под  командването на Аеций,  хуните били спряни. Те били изпратени в своите собствени  местонахождения, частично заради чумата, паднала от небето, частично заради армията на  Марциан."

     Проспер предлага своя версия за причината за прекратяването на хунската  инвазия.

    "Заслугата за спасението на Италия принадлежала изключително на Светия Отец. Във всичките изказвания на Императора, сената, римският народ, не било намерено нищо по-добро от това , да се направи посолство към ужасният крал и да се иска мир.

    Уповавайки се на Божията помощ, благословеният папа Лъв се наел да преговаря заедно с Авиенус и Тригетис. Кралят приел делегацията вежливо и бил така  впечатлен от присъствието на височайшия свещенник, че заповядал на своите хора  да оставят враждебните действия, обещал мир и се завърнал на Дунав."

     В "Житие на Свети Лъв Папа Римски" пише:

    "Ужасно бедствие застрашавало в това време Италия:  Атила , цар на хуните,  наречен с прозвището "бич Божий", около 452 г. нападнал Италия и отивал с войската  си срещу Рим. Папа Лъв усърдно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на  светите апостоли  Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за пощада. Атила, като изслушал речта на светителя, обещал да  пощади цялата Римска област. И действително, той се оттеглил, за крайно учудване  на своите войници, непривикнали да виждат в него такова милосърдие. Те с удивление  го попитали, защо послушал папата и тъй лесно се отказал от изгодите, които  покоряването на Рим му обещавали.

    -Нима, вие не видяхте онова, което аз видях? - запитал ги Атила. - Докато папата  говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме  застрашаваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей."

     В Писмо на източните епископи до папа Симахус от 512 г. пише:

    "Папа Лъв проведе преговори с Атила по повод освобождението на пленниците, намиращи се при хуните."

      Атила имал много жени.Главната му жена била Крека. От нея той имал трима  сина. Най-големият бил вожд на агатирите и други народи живеещи в Припонтийска  Скития.

       В началото на 453 г.Атила умира. Според широко приетата версия на Приск, през  453 г. Атила се жени за германската принцеса Илдико. На втория ден след сватбата  прислужниците влезли в царската шатра и заварили Атила мъртъв в кръв и плачещата му жена. На сватбата Атила пил много, легнал и от носа му потекла кръв. Атила се  удавил в собствената си кръв. Описанието на смъртта му водят към много размисли и злословия.

       Според една алтернативна версия, записана осемдесет години по-късно от  римския хроникьор Марцелин "Атила, цар на хуните и опустошител на провинциите на  Европа, беше пронизан от ръката и острието на своята съпруга". 

       Според скандинавска легенда:

        Съществува версия, според която Кримхилда била сестра на бургундския крал  Гюнтер. Тя била единствената негова сестра и била желана от най-силните крале за  времето си. След много откази, тя си избрала жених и започнало приготовление за  сватбата. По това време армията на Атила се приближавала до Бургундия. Вождът на  хуните узнал за красивата принцеса и решил да я вземе за жена. Гюнтер и Кримхилда  отказали на Атила. Рязарен от отказа,  Бургундия била разрушена за една нощ. Атила  лично убил краля и жениха на Кримхилда. Той пленил принцесата и решил да се ожени  за нея. Сватбата продължила до късно през нощта, а после под възгласите на  опиянените му войни, Атила влязал в шатрата си с Кримхилда. След няколко часа  внезапно се чул силен вик. Когато дочули вика, охраната влязла в покоите му и  видяла, че царят е мъртъв, а до него била окървавената му  млада жена.

       

        За Атила и смъртта му се пише и в летописа на волжките българи Джагфар  Тарихъ.

        "Внукът на Алп-бий и син на Айбат - кан Атиле Айбат, наречен Аудан (Аудон) Дуло, тръгнал срещу алеманците(германците) и фарангите (франките), задето техният  цар отровил жена си - сестрата на кана. След като разбил най-силното алеманско  племе галидж така, че част от него избягала по Кук дингез ["Северно море"] на  островите Садум (Скандинавия) и Галидж(Британия),  на връщане Атиле обсадил пред нощта  столицата на  Алтън Баш(Рим).Тя получила своето название от златните куполи на къщите на царете във Ватикана. На сутринта слънцето изгряло и блясъкът на златните покриви заслепил българите. Изплашените българи се разбягали безогледно и влиянието им след това се разколебало. Атиле, когото улчийците(сакланите) наричали Мъшдаулъ, умрял при отстъплението в земята на алеманците и държавата му се разпаднала."

       Писателят Йордан Вълчев в книгата си "Календар и слово",описва разказ от  района на Кула в България.: "Тильо татю си взел за жена царица Крумпилда. На нея  първию и мъж го убиле двуица дръте панцире - Гундер и Яго. Много добре си живял  Тильо татю с царичка-младичка. Германците ядат кромпил(картофи), зарад туи и царицата им е Кромпилда."

      Историкът Йорданес, който в своята "Готика" включва части от Приск, казва по този  повод: "За най-великите воини трябва да се скърби не с женски ридания и не със сълзи, а с кръвта на мъжете ". Атила бил погребан в троен ковчег - от злато, сребро и желязо заедно с трофеи от победите си.

Тези, които са участвале в погребението са убити, с цел да се запази тайната на мястото, където е погребан Атила.

       Историкът д-р Ганчо Ценов, позовавайки се на Латински текст описва песен, която атиловите хора са пеели над неговото мъртво тяло.

      "Най - славен цар на хуните бе Атила, син на Мундцук, господар на най-храбри  народи, който, като никой преди него, с нечувана сила сам управляваше Скития и  Германия. Плашеше със завладяване градове, на  двете римски империи и понеже се  бояха да не притури и каквото е останало към своята плячка, молиха го и той се съгласи да  приеме годишен данък. И, след като всичко това щастливо направи, той умря, не от  удара на неприятел, не от  измама на своите и чуждите, а във весело празненство, всред  блясъка на своя род, без да почувства никаква болка. Кой би помислил това за  смърт, дето никой няма да намери отмъщение? След като го оплакаха по този начин, те  дадоха на гроба му страва с безбройно много яденета, но, понеже имало и  много недоволни, те изразяваха  плача си със смес от радост."

        Въпросът за мястото на погребението на Атила е все още неизяснен. Според  унгарски учени има няколко предполагаеми места. Едно от тях е Сингидунум, днешен Белград. Тази теза се базира на легендата, че на мястото, където р.Сава се влива в  Дунав, е имала укрепление, в което е бил IV Флавиев легион, унищожен от Атила.Там в  подземията е бил погребан Атила.

        Според една легенда, за да бъде прахът на Атила необезпокояван от никой  смъртен, могилата на царя била поставена до една дълбоката река.Тя била замаскирана и заклета, за да не може да бъде намерена никога. Съгласно поверието могилата се  пазела от страшни сили, и този,  който я открие, ще причини страшни злини на людете .                                                                                                                                       Има версии,че могилата се намира до реките Тиса, Волга, Дунав и даже до едно  езеро в Кавказ.

        Съществува и легенда, че в манастира на гр.Торичела, северозападно от Венеция се намира гроба на Атила.

       Според други данни Атила е погребан в степта т.е. в Панония.

       Всъщност, най-реално е гроба на Атила да се търси на север от р.Дунав в Панония, днешен Банат, около района на река Тиса. Вероятно е погребан в близост в гробниците на другите Бъгарски владетели, живяли преди него.

       Според руският професор Зуфар Мифтахов- "Първите български държавни  образования." столицата на хуните била в Панония. Тя се е намирала между реките Тиса и Темеш. Столицата била от дървени стени и там била шатрата и двореца на  Атила.

       За столицата на Атила , Приск пише:"Прекосявайки големите реки Тиса,Тибиса и Дрикку, достигнах до мястото Видикула(Видин), където най-славният от готите цар станал жертва на сарматите. От тук ние скоро през Сула достигнахме селището, в което пребиваваше цар Атила. То беше обширен град с дървени стени, построени от лакирани дъски, които били  скрепени и изкустно изгладени, така че трудно можело да се види как са съединени дъските. Там се виждаха просторни зали за пиршества и много красиво разположени порти.Такова беше мястото, където живееше царят Атила, владеещ цялата страна на варварите. Това обиталище той предпочиташе пред всичките други превзети градове."

       Според моето мнение столицата на Атила и неговите предшественици се е  намирала на мястото, където днес се намира румънският град Тимишоара. Моята теза се основава на факта, че век по-късно аварите, които считат себе си за преки наследници на атиловите хуни, превръщат крепостта на бъдещият  град Тимишоара в своя столица. Този град е точно в района, където средновековните автори описват, че се е намирала столицата на Атила. Един век не е много време за да се заличи спомена за столицата на хуните. Логично е да се смята,че поради тази причина аварите решават да обяват това място за столица на държавата си.

        Според споменатият в "Именник на българските  кханове", легендареният първи български КханАзъ Субиги Авитохол НЕ трябва да се идентифицира с  историческата личност на Великия Атила Страшни

Авитохол (Газан, Тейош, Техош, Ши Чу Тсу, Ших Тсу, Тохол, Анджар) - 153 - 194 г. (р. 125 г., от ок. 128 г. е отгледан като дете от Кутиноши, става владетел на зап. хуни)- Български ИМПЕРАТОР в 153г. точно след 300г. след него е Български КханАзъ Субиги Атила в годините 434 – 453г. и годината в която умира е 453г. и това е всичко за Великия Цикъл Авитохол

        

  1)  Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година а поемане на властта) диломтвирем; период обхващащ от 153г. до  453г. - смъртта на Атила са точно тия 300 години! Велик период от Българската история укрит от погледитете ни!

 

 

Със смъртта на Атила започва отслабването в моща на Хунската империя ИДЕЛ=СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Наследен е от най-големия си син на Атила Елак. ЗАПОЧВА ВТОРИЯ ПЕРИОД ОТ ИМЕННИКА ТОЗИ НА  

1)       Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му диломтвирем;

                              ОБОБЩЕНИЕ:

 

           Летописецът Йордан пише в своята “История на готите”: ”От земята на Българите се разпростря яроста на хуните върху народите”(ГЦ а, 110)

ПЪРВИЯТ ЗАНИМАВАЩ СЕ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО С ИСТОРИЯТА НИ Е РАКОВКИ. Раковски ише: “Старопланинските българи после смъртта Атилова съставиха тутакси едно велико и силно царство, и Атиловите наследници не са друго освен българските царе Боян, Кубрат и Крум.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

          Робската цивилизация на Римската империя, както и цялата култура на античността, са се основавали на разточителното използване на робския физически и умствен труд на жителите на завзетите от Рим провинции - Тракия, Галия, днешна Германия и др. Рим управлявал с камшик. И в него са царували неправдите и тиранията. Жесток бил Рим - “Правото на силния” бил негов девиз. Римския писател Салвиан (V век) пише: “Те хората търсят при варварите римска човечност , тъй като не могат да понасят варварската безчовечност на своите римляни…. Те предпочитат да живеят при варварите като роби но фактически свободни, отколкото в римската държава формално свободни но всъщност роби.” Християнските народи отчитайки прегрешенията си относно Христовия морал нарекли Атила - Бич Божи, дошъл да ги накаже за греховете им.

            Кан Атила бил високо надарена личност, притежаващ тракийска държавна мъдрост, древнобългарска култура, дипломатичен такт, пълководен талант и неизтощима енергия. Главната квартира на кан Атила била в центъра на Германия. Някои родове давали войници за охрана на държавата: Бългите и Англите - пазители на крайбрежията (от български “Анг”-Вода), като ги питали каква е тази буква „Ъ” отговаряли им, ятовата гласна или Еръй или еР голям, и понеже не можели да я кажат започнали да се наричт от бълги, Бриги, а Сакчите – били пазители на сушата. След смърта на Атила за да се спасят от преследвания, Бригите - Англи се преселили на острова и го назовали със служебното си име , Англия и Британия. Сакчите потънали из дълбините на Германия. Немския народ е съхранил спомен за господството на Българитв в Европа като направил Атила герои в своя епос “Песен за Нибелугите”.

        През 451г. кан Атила събрал 150 - хилядна армия и от днешна Унгария потеглил за Рим като показал защо бил наречен Атила Страшни. На следващата година превзел Северна Италия с Милано и се отправил за Рим. Апенинските заселници - етруските – тържествено посрещнали българския кан и го помолили да не воюва с тях, като му разказали за своето общо тракийско родословие. Римския император Валент III избягал, далеч а после чрез Папа Лъв I измолил мир. Атила се върнал в двореца си в Панония с голям годишен данък и жена от рода на великите цезари. Духовния водач на християните папа Лъв Велики (395-461г.) лично отива при Атила за да получи легитимност за властта си над Рим, която ще продължи през следващите хиляда години. Дотогава кан Атила успял да подчини територии простиращи се от Франция до Китай. При неговото управление Българската империя стига до размери по-големи от своя дядо Кан Мотун, значително надвишаващи всички други империи в световната история. Всеобщата убеденост на Римските дипломати в Константинопол които предричат в сената че след като превзе с лекота Персия и Мидия, кан Атила ще се върне като господар на целия Рим, а непознаващата поражение Българска империя ще покори целия свят била опровергана след внезапната му смърт. През 453г. Атила внезапно почива след сватбения си пир без да успее да изпълни мечтата си за създаване на световна глобална държава. Българите устроили грандиозен потресаващ погребален ритуал. Отрязали косите си и наранили лицата си, за да оплачат своя вожд с кръв. В копринена палатка насред полето положили тялото на вожда си в златен, сребърен и железен ковчег. След неговата смърт Българската империя рухнала, нямало го вече Атила - обединителя. Скоро след това обаче пълководеца на Кан Атила - Одоакър изпълнил неговата цел, довършвайки Римската империя през 476г.

          Така както един трак – Спараток - разклати основите на империята, един Българин – Атила я довърши, ликвидирайки с това робството в стария свят. След неговата внезапна смърт, избухналият спор между неговите наследници за подялба на необятните владения на империята насъсквани от враговете, това довежда до неочаквано бърз крах на Атиловата държава. Фаталната битка през 454 год. при река Недава в Панония, където пада убит от гепидите /германско племе/ най-големият син на Атила Елак (453 - 454 год.), отприщва небивала борба сред безбройте народи за преразпределение на европейските територии. Европа попада във водовъртежа на големите и малки народи търсещи собствено място под слънцето. В своята “История на готите” летописецът Йордан (VI век) образно описва внезапната гибел на Атиловата империя като прави сравнение с раздробяване на единно тяло на един човек на отделни части, които след отсичането на главата “се опълчват един срещу друг и искат да се унищожат взаимно”. Йордан заключава: “Така отстъпили хуните, пред които сякаш отстъпвала вселената. Толкова гибелно нещо е раздорът, че тези, които обединени били страшилище, разединени се сгромолясали”.

 

  3)  Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем;

  4)  Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем;

  5)  Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем;

 

        Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.

 

  6)  Есперих княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верениалем;

  7)  Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем;

  8)  твирем (название на месец или неясна дума) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем;

  9)  Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тохалтом;

  10) Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегортвирем. Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.

 За това колко сме древни се е запазил израза и до ден днешен НА ПУСТО ПЛАДНЕ, тоест, кото слънцето в най високата си точка точно по обед сочи мястото, което на времето е било сковано от лед и пустош, и днес всички бягат в тая ПУСТОШ и от там е останал и израза: ТАЯ ПУСТА ЧУЖБИНА..  

 

СВЪРЗАНО С ГОРЕПРЕДСТАВЕНОТО

СЕ НАЛАГА ДА СЕ НАПРАВЯТ СЛЕДНИТЕ

ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

1.     ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА И АЗИЯ, СЕВЕРНО ОТ 35-40 ПАРАЛЕЛ Е ДЪЛБОКО ФАЛШИФИЦИРАНО.

2.      ГЛАВНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА НОСИ т.н. “ИСТОРИОГРАФИЯ”,  “СЛУГИНЯ” НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЕТРОВЕ НАЙ ВЕЧЕ В РУСИЯ, В БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ СТРАНИ.

3.     ГОЛЯМАТА ОТГОВОРНОСТ НОСЯТ И СТРАНИТЕ  ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА, САЩ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, РУСИЯ И ЕВРЕИТЕ.

4.     ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО НА ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ, РУСИТЕ, УКРАИНЦИТЕ, БЕЛОРУСИТЕ, КАКТО И НА НАРОДИТЕ ИЗТОЧНО ОТ УРАЛ, БИ СЛЕДВАЛО КОРЕКТНО ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНО.

image

АРКАИМ-СВЕЩЕННОТО РОДОВО МЯСТО НА ЕДНА ЗАБРАВЕНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ.

 

ГОРЕПРЕДСТАВЕНОТО, СЛЕД СЪОТВЕТНО УВЕДОМЯВАНЕ НА  ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ЗАСЕГНАТИТЕ ОТ ФАЛШИФИКАЦИЯТА СТРАНИ,

ТОВА ВСИЧКО ДА СЕ ПРЕДСТАВИ НА ВНИМАНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД И ДА СЕ ПРЕНАПИШЕ ИСТИНАТА ЗА СВЕТА СЪЗДАДЕН ОТ БЪЛГАРИТЕ И ТРАКИТЕ.

 

 

ЧАСТ ОТ ГЛАВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГОРЕПРЕДСТАВЕНОТО   В  ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ИСТИНАТА СА:

 

1.        /1./. Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, 1997. Оренбург.

2.        /2./. История на древния Рим, В. И. Авдиев и др., С., 1974.

3.        /3./. Тема борбы с племенами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи. М. Г. Абрамсон. 1999. Вестник известия древности.

4.        /4./. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения германских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер. М. 1984.

5.        /5./. Ischezle zivilizazie. London – Beograd. 1965.

6.        /6./ А. В. Симоненко. Некоторые дискусионые вопросы современного сарматоведения. Вестник известия древности. Бр.1. 2002. М.

7.        /7./. Приск Панийский.  Готская история.

8.        /8/. Л. Н. Гумилев. Древние Тюрки.

9.        /9/. Агатий-"За царуването на Юстиниян"

10.      /10/. Анания Ширикаци-"Ашхарацуйц"

11.      /11/. Амиан Марцелин-"Res Gestae"

12.      /12/. Академик Бегунов Ю.К. - "История Руси. Глава 14. III"

13.      /13/. Блазиус Клайнер-"История на България"

14.      /14/. Б.Димитров: "Бунтът на Виталиан през 513 г. е бил край Акра на Черноморец"

15.      /15/. Васил Златарски-"Епоха на хуно-българско надмощие"

16.      /16/. "Голос Крыма"-"Гунны Северном Причерноморье и Крыму"-статия

17.      /17/. Григор Николов - статия-"Къде са гробовете на българските царе?" 21Септември 2013

18.      /18/. Д-р Ганчо Ценов-"Произходът на българите и началото на българската държава и

         Българската църква."

19.      /19/. доц. Йордан Василев- "Сватбата на кан Алцек"

20.      /20/. Д.И.Иловайский-"Разыскания о начале Руси.Вместо введения в русскую историю"

21.      /21/. "Житие на Димитър Солунски"

22.      /22/, Зуфар Мифтахов -"Первые булгарские государственные образования"

23.      ‘/23/. Иван Божилов, Васил Гюзелев -"История на средновековна България- VII-XIV век"

24.      /24/. Иван Танев Иванов-"Болги,берсили и есегели-основни прабългарски родове в

         Кавказ,Волга,Дунав и Македония."-статия

25.      /25/. Иван Танев Иванов-"Семантика на името на първата българска държава в Европа-

         Берсилия."-статия

26.   /26/. Ивомир Колев-статия-"Битката при Онгъл - победата, която положи основите на

          Дунавска България"-27 май 2014

26.      /26/. "Именник на българските ханове"

27.      /27/. Йешу Стилит-"Хроника"

28.      /28/. Йоан Ефески-"Ecclesiastical History"

29.      /29/. Йордан Вълчев-"Календар и слово"

30.      /30/. Йоан Малала-"Хронография"

31.      /31/. Касиодор-"Chronica"

32.      /32/. Кирил Милчев-"Древната българска история.Кимерийци.Хуни.Българи".-София-2014 г.

33.      /33/.Кирил Милчев-"Как са се казвали кутригурите в империята на Атила?"-статия

34.      /34/. Кирил Милчев -"Народите в Хунската империя", І част - 08 Февруари 2011-статия

35.      /35/. Кирил Милчев-"Светото писание на хунски език"-статия

36.      /36/. Кирил Милчев -"Чичото на Атила и династичното име Дуло".-статия

37.      /37/. Комес Марцелин-"Annales"

38.      /38/. Кул Гали и Гази Баба -"Джагфар тарихъ"

39.      /39/. Мавро Орбини-"Царството на славяните"

40.      /40/. Магнус Феликс Енодий -"Похвално слово за Теодорих"

41.      41/. Менандър Протектор-"Histoty"

42.      /42/. Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир -"Шан Къзъ Дастани" (Сказание за дъщерята на хана)

43.      /43/. Михаил Сириец-"Хронография"

44.      /44/. Стивън Рънсиман -"История на Първото българско царство"

45.      /45/. Созомен-"Historia Ecclesiastical"

46.      /46/. Сократ Схоластик-"Църковна история"

47.      /47/. Теофан Изповедник-"Хронография"- (руска версия)

48.      48/. Павел Дякон-"Historia Langobardorium"

49.      /49/. Паисий Хилендарски  "История Славянобългарска"

50.      /50/. Патриарх Никифор -"Кратка история след царуването на Маврикий"

51.      /51/. Приск Панийски-"Готская история"(руска версия)

52.      /52/. Прокопий Кесарийски -"Тайната история"- (английска версия)

53.      /53/. Прокопий Кесарийски-"Персийските войни"

54.      /54/. Псевдо-Захарий Ритор-"Църковна история"

55.      /55/. Поп Йовчо Попниколов-"Летопис и родословие"

56.      /56/.Проф.д-р Иван Микулчич "Средновековни градове и твърдини в Македония"

57.      /57/. Светлозар Попов-"Авитохол на българите и хуните-история и мит"-статия

58.      /58/. Текстове и документи по История на България - Булвест 2000

a.        Хроника на Фредегар- "Gesta Dagoberti regis francorum"

59.      /59/. "Хуни и Българи, Стара Велика България"- статия

60.      /60/. Цезар Бароний-"Църковна история"

61.      /61/. E.A.Thompson-"The Huns"

a.        D.Dimitrov, "The Proto-Bulgarians north and west of the Black Sea", Varna, 1987

b.        Jordanes-"The origin and deads of the goths"

62.      /62/. J.F.C. Fuller-"The Battle of Chalons or the Makriac Plain-451 AD"

63.      /63/. Otto John Maenchen-Helfen-"The World of the Huns: Studies in Their History and Culture"

64.      /64/. www.blitz.bg ст-"На Каталунските поля в  "Битката на народите" -римляните

         разгромяват хуните на Атила" 

65.      /65/. www.chudesa.net/сензация-гроба-на-хан-аспарух-открит-"Гробът на хан Аспарух

         открит!"-статия

66.      /66/. www.pravoslavieto.com -"Житие на Свети Лъв, Папа Римски."

67.      /67/. www.samoistina.com-Статия: "Писмата на Кан Сандилх до Византийския император и как гръцкото двуличие проваля за цял век единството между Кутригури и Оногури."

a.        www.protobulgarians.com -Страница за прабългарите

68.      /68/. www.eltimir.ucoz.ru/photo/alcekova_italija/34 -"Алцекова Италия"-статия

69.      /69/. www.samoistina.com -статия "Бат Баян и Кавказка България"

a.        http://rus-history.com/att4.html- Руски сайт за история

  



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Много интересна тема, spook134. ...
15.07.2018 07:02
Много интересна тема, spook134. Атила принадлежи към нашата история. Не вярвам на филма, че той убива Бледа и за задкулисните заговори и игри. В Рим ги е имало и са търсили начини да се справят с него. След Ханибал Атила е следващият им истински силен противник, с който се сблъскват. С всички други Римската империя се е справяла по някакъв начин.
Поздрави!
цитирай
2. spook134 - НИЕ СМЕ НАСЛЕДНИЦИ НА РОДА ДУЛО И на ...
16.07.2018 15:46
НИЕ СМЕ НАСЛЕДНИЦИ НА РОДА ДУЛО И на КанАзъ Субиги-от Бога Владетели в четерите посоки на Света! И НА ДРЕВНИЯ ТРАКИЙСКИ РОД СЪТВОРИЛ ВСИЧКИ ЦИВИЛИЗАЦИИ ПО СВЕТА! И ТО ТУК ОТ ВРЪХ РА-ДО-ИЛ, ТОЕСТ ДНЕШНИЯ МУСАЛА!
цитирай
3. radostinalassa - А защо изоставяш нашите потомци по Евразия.
17.07.2018 16:49
Отричаш ли се от тях. Аз няма да го направя , колкото и да ме плюят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spook134
Категория: История
Прочетен: 79640
Постинги: 19
Коментари: 28
Гласове: 38
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031