Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07 23:07 - ГОЛАТА ИСТИНА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Автор: spook134 Категория: История   
Прочетен: 393 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 12.07 01:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

???? – Звездните - царски Български владетели в самото начало преди новата ера са управлявали по 300 години и по-вече, и в именника се посочват 300 години за да се подчертае ХИЛЯДОЛЕТНИЯТ ТРАКИЙСКИ КОРЕН НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА!

В 153 Г. – Българите отново СЕ ЗАВРЪЩАТ на историческата сцена В ЕВРОПА И ПАК С името БЪЛГАРИЯ, ако трябва да се брои за ново СТАРОТО НИ начало – това е годината на Звездните Старейшини - ИМПЕРАТОРИ от Бога Владетели наричани КанАзъ Субиги=Императори  от рода Дуло, УМИШЛЕНО НАРИЧАНИ ХАНОВЕ, ВСЕ ЕДНО СА КРЪЧМАРИ ОТ КЪКРИНСКОТО ХАНЧЕ. КОГАТО се отказват от дълголетието дадено им в САМОТО начало Кхановете стават простосмъртни и живеят вече по 120 години, като всички останали нормални хора! Божият народ сме ние, затова Мойсей търси маркерите на Ханаан 40 години за да ги намери, но ги търси на грешното място, а те са тук в рилородопския масив на истинското Сътворение. Моше не е тракиец. Маркерите са тук в България…Старото Българско име на връх Мусала е РадоИл. = Свети Илия до Ра. И от там се пее оная стара песен Градил Илия килия(2)……ох Аман, на пътя на кръстопътя.

И КанАзъ Субиги – от Бога Владетели след Авитохол за тия 300 години са 24 на брой, това е записано умишлено така за да се наблегне за - ИСКЕ БЪЛГАР ЪРЪ - ХИЛЯДОЛЕТНАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ ИДЕЛ И ТЕ СА:

3.1. Авитохол (Анджар, Газан, Тейош, Техош, Ши Чу Тсу, Ших Тсу, Тохол,) – 153г.- 194 г                                                                                 3.2. Агарджан Зуркапа (Агарджа, Агарджар, Агарджи) - 155 - 189 г. (негов съуправител 2 години по късно, загинал 5 години по рано, брат на Анджар –АВИТОХОЛ)

ТАЗИ ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА Е МНОГО ПОСТНА, ЗАЩОТО МНОГО ТРУДНО СЕ НАМИРАТ ОПИСАНИ НЯКАВИ СЪБИТИЯ. 

                   КАН АНДЖАР - АВИТОХОЛ е КанАзъ Субиги НА БЪЛГАРИЯ, който две години по късно съвместно с КАН АГАРДЖА Стават  съуправители на Иске Българ Ъръ=ИДЕЛ!!!

155-189

       Авитохол – Анджар, от род дуло. За него не се знае почти нищо. Става владетел на Българите след Кан Артан. По са известни нещата около Агарджа. Българси военноначалник брат на Анджар от  Царския род Дуло нает на служба от Кан Артан. Агарджа отговарял главно за своите наети отряди, и получил чин сабан - таркхан /командващ  лековъоръжените, неопитните, опълченците и наемните войски/. В единолично сражение /дуел/ убил Кан Артан. Дуелът се състоял в 150г. по настояване на сестрата(на Кан Артан) Бояр-Киз и много български таркани, недоволни от управлението на  Артан. Кан Авитохол – Анджар от царския род дуло. Със съгласието на Кинешът – Народния събор КАН АГАРДЖА сключил брак с Бояр-Киз, сестрата на Кан Артан. Живял е  5 години по малко от Авитохол. Двамата са съуправители и ИМПЕРАТОРИ БЪЛГАРСКИ НА БЪЛГАРИЯ, завърнали се вече в ЕВРОПА – ново начало на рода Дуло в 153г. В ЕВРОПА!!!

         В 162 г. император Марк Аврелий (161-180) бил принуден да прехвърли легиони от дунавската граница в кавказкия регион с военноначалници Авидий Касий и Стаций Приск. В чест на победите си над кавказкия народ от варвари Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул “Сарматски”- 177 Тука сме Сармати - кавказки нород от варвари. Сарматско море е старото име на черно море, и кавказкия народ от варвари покрай него е Черноморския = Сарматския народ.

image

Монети с титул Сарматски. Марк Аврелий. Защо не са с титул Хунски.

 

Периодът на Антонините завършва с управлението на Комод от 180 до 192. Психически неуравновесен, той връща Рим към ексцентричностите от времето на Нерон. Той е убит и с подкрепата на армията император става Септимий Север. През 193 г. римски император става Септимий Север. Той е сириец, женен за либийка. Издигнат е за император от източните легиони. С неговото управление започва доминацията на провинциите над Рим. Той провежда кампании в Месопотамия и Британия. Разрешава на войнишките семейства да живеят в близост до военните лагери. Не се разбира с римския Сенат и управлява почти самостоятелно. Наследен е от синовете си Каракала и Гета. Каракала обаче убива брат си и става еднолично владетел. През 212 г. издава едикт, с който всички римски поданици се обявяват за римски граждани, нарушава препоръките на Август. През 217г. император става Хелиогабал, но той се интересува преди всичко от религиозни дела. Ето защо той е свален от престола от заговорници след петгодишно управление. На власт идва Александър Север. Той се оказва голям мечтател и иска да бъде велик пълководец. Води война с германските племена, но след като сключва позорен договор с тях е свален от собствените си легиони. Започва кризата в империята с края на неговото управление. На трона започват да се изреждат „войнишките императори“. Кризата в Рим е при следващият Българския Владетел..                                          3.3. Тухчий-Баръс (III) (Борис) - 189 - 210 г. (син от Бояр-Киз и Агарджа), родословието тръгва вече от Агарджа, брат му Авитохол най вероятно не е имал останали живи деца, ЗАЛИЧЕНА ТЪМНА ИНДИЯ!                                                                                               Булак (Булат) - ок. 194 - 245 г. – АЗ НЯМАМ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОЗИ ВЛАДЕТЕЛ!  Може да е син на Шада Банат - сина на Агарджа и от Банатските Българи, които са се завърнали.                                                                                              3.4. Барак - 210 - 235 г. (син на Тухчий-Баръс) – СЕЧЕНИ монети от Кан Барак.       

image                                                                                 

 

     След смъртта на император Александър Север на трона на Римската империя започват да се изреждат така наречените „войнишки императори“. За много кратко време се изреждат много владетели. Легионите в отделните провинции избират различни императори. Варварите използват тази криза и нахлуват на територията на империята. През 251г. при Абрит (днешен Разград) готите побеждават император Деций Траян. От империята започват да отпадат някои провинции – Сирия, Галия. В Сирия за независим се обявява владетелят на Палмира, а в Галия се създава римска държава начело с управителя на тази област. Известно подобрение настъпва едва при император Клавдий II. Той разбива готите при Наисус(Ниш). При сина му Аврелиан римляните побеждават нахлулите в Италия алемани и ги прогонва отвъд Алпите. Галия и Сирия отново се присъединяват към империята, след като са преодолени размириците там. Заради тези победи Сенатът му дава титлата „възстановител на света“. Той освен това построява нови стени около Рим. Но истинско подобрение в Рим настъпва с управлението на Диоклециан.  На власт през този период е Българският Владетел Барънджар!                                                                          
3.5. Барънджар (Бан-Узян, Бан-Ашняк) - 235 - 271 г. (син на Барак)            Сведенията тук пак са от това, срещу кого се е сражавал император Деций Траян(249 -251) в последната си битка, които са твърде уклончиво противоречиви: скити...готи..хуни, разбирайте Българи? Варварите, след като преминали река Дунав, се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но при сражението самият той загинал. В българските летописи това е отразено по следния начин : “Кан Барънджар (син на кан Барак. б.а.) (235-271), заедно с наетите на българска служба котраги, в 251 г. разбил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Барънджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане от Ромеите на полагащия им се по право данък” /1, том ІІІ, стр. 90/.

Балтан (II) - ок. 246 - 294 г.
Ликубей (Лиу Кюбей) - 260 - 272 г. (/южна/ хунска империя, съвладетел на Лиупан, син е на Хучуцйен)

През 284 г. на власт идва Диоклециан. По произход е илириец и се издига от длъжността началник на личната стража на император Нумериан. Опитва се да преодолее кризата в Римската империя като въвежда системата на тетрархия – управление на четиримата тетрарси. Властта се поделя между двама владетели, августи, които избират свои помощници – цезари. Единият август бил Диоклециан, а другият – Максимиан. От своя страна те трябвало да си изберат цезари. Старши август станал Диоклециан. Разделил империята на два дяла – източен, който запазил за себе си, и западен начело с Максимиан. Опитва се да проведе данъчна реформа, въвеждайки лимит за цените, но това се оказало несполучливо. Провежда гонения срещу християните. Извършва реформи в армията. През 305 г. се оттеглил от властта.

Четиримата тетрарси установяват своите седалища извън Рим и по-близо до граничните области с оглед по-ефективната защита на империята. Четирите столици на тетрарсите са:

·                    Никомедия разположена на брега на Мраморно море. Това е място където по време на гоненията срещу христяните са екзекутирани Свети Георги и Свети Пантелеймон. Никомедия остава източната (и по-важна) столицата на империята до победата на Константин Велики над Лициний в 324 г. Следващите 6 години Никомедия е на практика столица на Римската империя по времето на Константин Велики, докато той не провъзгласява наблизо укрепващия се Константинопол за „Новия Рим. По това време в Никомедия има изградени много християнски църкви и дворци. Никомедия имала важната функция да защитава империята от нападения от Балканите и Персия.

·                    Сирмиум разположен в римската провинция Панония. Служи като резиденция на император Галерий. Тя става столица на префектура Илирия. Днес на неговото място се намира Сремска Митровица. От Сирмиум води името си историческата област Срем в Сърбия и Хърватия

·                    Медиолан (сега Милано) става столица на Максимиан и префектура на Италия и Африка.

·                    Августа Треверорум (сега Трир в Германия) е определен за столица на западния цезар Констанций Хлор в близост до важната граница по Рейн. Малко преди това тя е столица на галския император Тетрик I, а сега става префектура на Галия и включва Германия, Галия, Испания и Британия.

Между четиримата тетрарси нямало точно разграничение на земите. Всеки от тях се занимавал с воденето на военните кампании, а с управлението се занимава бюрокрацията възглавявана от префект към всеки тетрарх. Това е по времето на:

3.6. Кермес - 271 - 293 г. (син на Барънджар)     

       Император Проб (276-282) издал емисия от монети в чест на нанесеното от неговите войски поражение на сарматите=аланите=българите и на техните съюзници готите по долното течение на Дунава в Илирик.                                                                                                                                                                КАН БАРАДЖ  СИН НА КЕРМЕС 294-308                                                                                        

Гаошенкан (Лиу Гаошенгуан) - 272 - 309 г. (хунска империя, съвладетел на Лиупан и Лиуюан, син на Лиу Кюбей)
Лиуюан Хай (Леу Юан Хан, Юанхай, Джилкан) - 279 - 310 г. (хунска империя)
3.7. Кадак (Кадзак) - 293 - 294 г. (по малкия син на Барънджар, Кермес)                                                                                                             
Император Диоклетиян (284-305) извършил военна и административна реформа и издал емисия от монети по случай успешните му войни на Дунав.

Орлот (Орьот, Орот) - ок. 294 - 340 г.
3.8. Кишет-Барадж (Бараж) - 295 - 301 г. (син на Кермес)  

Император Диоклетиян (284-305) извършил военна и административна реформа и издал емисия от монети по случай успешните му войни на Дунав.                          Тетрархията е в периода 275-313г.                                                                                 3.9. Ашхазгар - 301 - 305 г. (син на Кадак)след този Кан или от 300г. - през Алтиш, Кама, Авитохол II до Такъшан 357г. не се споменава нищичко за България и нейните Владетели. След гражданската война в империята(Рим) между наследниците на Диоклециан на власт идва Константин I. През 312г. той побеждава претендента за престола Максенций и става август заедно с Лициний. След една година те издават Медиоланския едикт, с който християнството става равноправна религия. През 330 г. завършва построяването на новата столица на империята, тъй като западният дял в Рим, е обхванат от жестока криза. Новата столица взима името Константинопол(Цариград) по името на императора. След император Константин I става ясно, че империята не може да преодолее кризата. Малко по малко тя започва да се разделя. Дори и укрепването на властта в Константинопол не е в състояние да предотврати кризата.
3.10а. Кундур Алтиш (Равшан, Мадий) - 305 - 310 г. (син на Кишет Барадж)                                                                                                            Сземен (Шемен) - 308 - 310 г.
Хуантай (Лиу Хе) - 310 г. (хунска империя, управлява 1 седмица)
Хуанмен (Лиу Конг, Хунмен) - 310 - 318 г. (хунска империя)
3.10б. Алтъш (Алтиш, Кундур-Алтъш, Равшан) - 310 - 328 г. повторно царуване                                                                                            
При Алтиш Велика България, разбирайте Идел като държава се разпада на още 6 части.                                                                                                              
Камай-Тархан (Кама-Тархан) син на Алтиш- ок. 301 - 329 г.
Лиукан (Шигуан) - 318 г. (хунска империя, управлява месец и няколко дни)
Kуасанх (Хуасан, Лиу Яо, Лиу Яо Ши, Джалмат-Газан) - 318 - 329 г. (хунска империя)
Каотсу (Као Цу) - 319 - 333 г. (11-та хунска династия "късно" Джао)
Кидару I (Кидара, Гадахара) - 320 - 330 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
3.11. Сонген-Сан (Сонге-Сан, Сонгес) - ок. 322 - 337 г. (син на Ашхазгар)
Таканъш - ок. 328 - 345 г.

Игюанг (Лиу Ши) - 329 г. (хунска империя)
Ийсун (Лиу Ин, Лиюн) - 329 г. (хунска империя)
Лиухоу (Лиу Ху) - 329 - 341 г. (хунска империя, внук на Лиу Кюбей)
Тохол (Авитохол II, Авитохола, Авитух) - 329 - 350 г.!!! На историческата сцена се появява и Авитохол II…
Кунгас - 330 - 340 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Хайянг Ванг - 333 - 334 г. (11-та хунска династия на Дуло)
Тайтсу (Т"аи Цу) - 334 - 349 г. (11-та хунска династия на Дуло)
3.12. Таканъш - 337 - 357 г.(син на Кундур-Алтиш)
Вархран I - 340 - 358 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Артеван (Артаван) - ок. 340 - 359 г.
Вухен (Лиу Вухенг) - 341 - 356 г. (хунска империя)
Шихших (Шихчу, Ших Ших) - 349 г. (11-та хунска династия на Дуло)
Шихцун (Ших Цун) - 349 г. (11-та хунска династия)
Шихчйен (Ших Чиен) - 349 - 350 г. (11-та хунска династия на Дуло)
Шихчих (Ших Чих) - 350 г. (11-та хунска династия)
Ранмин (Ран Мин, Ших Мин) - 350 - 352 г. (последен от 11-та хунска династия на Дуло)
Лиудей (Масгут, Княз Лиу, Лиу-Дей, Леудей, Лиу Хан, Бел-Джилкан) –баща на Баламер!!! 350 - 368 г. - Изплуването
Лиелоту (Лиу Елоту) - 356 - 358 г. (хунска империя)
3.13. Камар-Батър Мадйяр - 357 - 363 г.
Ксивуки (Лиу Ксивуки) - 358 - 359 г. (хунска империя на Дуло)
Грумбат (Крумбат, Грум-бат, Грумбатес) - 358 - 380 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия на Дуло)
Вундур (Влъндур, Вунд) - 359 - 368 г Армения.
Виечен (Лиу Виехен, император Хуан) - 359 - 391 г. (хунска империя на Дуло)
Кидару II - 360 - 370 г. (хионитски владетел, съвладетел на Грумбат)

         В хрониките относно България и в този тъмен период( 300-357г. ) има само оскъдните сведения  и почти не са описани никакви факти, освен строежите на Апостолските църкви на Ранното Християнство – Ортодоксалните църкви в България и в Цариград(Константинопол). Император Константин І приема Християнството за основна религия на Рим, и в (306-337) също издал емисия от монети в чест на победата си над сарматите и готите в 322 г. (по това време Български Владетел е Алтиш)  Император Константин ІІ (337-351) нанесъл на варварите българи= сармати поражения в долна Панония и Мизия и също издал емисия от монети. /3/(по това време Български Владетел е Таканъш син на Алтиш) В България честваме Християнския празник св.св. Констан-тин и Елена.

imageimage

Монети издадени от Император Константин І и Император Константин ІI


3.14. Каръдан (Карадан) - 363 - 368 г. -син  на Камар-Батър. брат на Туран Бика(дъщеря на Камар-Батър). Родът дуло на Авитохол е прекъснат по мъжка линия и се продължава пак от Дуло рода на Бел Джилкан(Масгут) бащата на Баламбер, новият род идва от седморечието на Идел, Баланбер се жени за Туран Бика!!!                                                                                         Ранмин (Ран Мин, Ших Мин) - 350 - 352 г. (последен от 11-та хунска династия)
Лиудей (Масгут, Княз Лиу, Лиу-Дей, Леудей, Лиу Хан, Бел-Джилкан) - 350 - 368 г. Кан от Седморечието и баща на Баламбер
3.15. Баламер (Булюмар, Баламбер, Баламир II) - 368 - 384 г. Син на Бел Джилкан – Джилки – идващ от вътрешността на седморечието в Азия на Идел! След като се оженил за Туран Бика Канът възродил отново  и направил забележима Хунската –  ДЪРЖАВА(ИДЕЛ) в Европа, в т.нар. Скития през 374/375г.                                      ФАЛШИФИКАЦИЯТА:                                                                                                Константин I Велики e Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.)  Докато през 313 г. издава т.нар. Милански едикт, с който обявява всички религии в империята за равноправни . Константин I произвежда Константин ІІ в ранг „цезар“ през 317 г. когато той е на тригодишна възраст. На 11 години участва в похода срещу готите по Дунав през 325г. Заедно с баща си Константин Велики, воюва и срещу сарматите. По-младите братя на Константин ІI, Констанций II и Констанс, също са издигнати за цезари от баща им. И тримата са съупрвитeли заедно. Когато Константин I Велики умира през май 337 г. властта в Римската империя бива поделена между синовете му: обявените за августи Константин II, Констанций II и Констанс, които отстраняват с измама и екзекутират братовчедите си Далмаций и Ханибалиан, макар че в първоначалното завещание било предвидено те също да управляват. Те управляват империята дп 360г. Флавий Клавдий Юлиан е римски император от 360 до 363 година. Той е племенник на император Константин I Велики и е последният владетел от Константиновата династия. Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан с името Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник). Император Валент е издигнат на трона от брат си Валентиниан на 28 март 364 г. След като Валентиниан запазва западната половина на Римската империя под своя власт, докато Валент застава начело на източната част. Тъй като изповядвал арианската ерес, Валент бил непопулярен сред мнозинството от народа и духовниците. Валент трябвало да се справя както с вътрешна съпротива и заговори, така и с външни заплахи. По-голямата част от управлението си прекарва в походи с неясен резултат, водени срещу сасанидските перси за контрола над Армения и Месопотамия. Докато Валент воюва на източната граница, в столицата избухва въстанието на узурпатора Прокопий (365-366 г.). Валент е принуден да сключи бързо примирие с персите, като им отстъпва спорните територии в Армения, след което се насочва срещу Прокопий. След разгрома на узурпатора, Валент започва политика на терор срещу знатното съсловие, избива много граждани обвинени в магия и предателство и присвоява богатствата им.  Бягащите от неблагоприятните условия за живот номадските племена от централна Азия тръгват на запад, като изтикват европейските племена към границите на Римската империя. Притиснати от нашествието на степните хуни от изток, готите търсят спасение в римските територии на Балканите.

През 367-369 г. римляните водят напрегната отбрана срещу готските племена които са навлезли в Мизия. Император Валент лично води кампанията от щаба си в Марцианопол. Постигнато е споразумение според което готите се заселват на римска територия в земите около Дунав и получават статут на федерати с ограничена автономия. В замяна те трябва да участват като помощна войска в имперската армия. Държавните служители третират зле, унижават и ограбват готските заселници, и това довежда до тяхното недоволство и неподчинение, което скоро прераства в бунт. Обединените племена-федерати въстанали срещу произвола на римските власти и започнали да опустошават Тракия. Скоро те били подкрепени от недоволни римски поданици: обеднели селяни или роби, като така движението придобило и социален класов характер. В горещия летен следобед на 8 август 378 година се състои решителното сражение край Адрианопол, дн. Одрин. Имперската войска бива атакувана в гръб от чакащата в засада тежка конница на готите? В страховитото клане над две трети от легионерите са убити - само за няколко часа бива погубена военната мощ на късната Римска империя. С това повратно сражение приключва ерата на римското тактическо превъзходство спрямо варварските племена., и Валент е вторият римски император (след Деций) и първия византийски император загинал в битка с външни враговете край Арианипол през 378г..Тежката конница е тази на Сарматите предвождана от Алп-Бий сина на Баламер.

Баламер е Роден през  329 г. Управлява през 368 - 384 г България. Принадлежи също към царския род Дуло на звездните старейшини от Бога Владетели. Той е син на Бел Джилки и е баща на Алп Бий.

          Информация за Баламбер(Балюмар) дават различни източници. Приск говори за  "скитът Баламбер", който е възродител на старата до тогава враг държава на варварите в европейска Скития.

      Данни за Баламбер се намират в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ". Позовавайки се главно на историята написана от волжко-българския историк Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ", тази хрониката дава следните сведения за  Баламбер:

     "Булюмар бил син на Бел Джилки, кан на хоните, който бил убит при бунта си срещу  владетеля Дугар, на който бил изпаднал в подчинение. Булюмар избягал с верните си хони и масгути на запад. Постепенно при преминаването през Седморечието, хоните и масгутите  (масагетите) се разделили."

      Волжко-българският поет Кул Гали,в "Хон Китабъ" пише, че Булюмар много искал  да остане в Седморечието, но племето на тюркмените се противопоставило. В  Булюмар те видяли заплаха за своята независимост и затова започнали да го  заплашват с война. Царят бил принуден да отиде при  башкортите(сарматите), които приели хоните  и получили от тях названието "себерци"("съюзници"). В страната Идел, при река Агидел(Волга), движението на хоните било временно прекъснато, защото тук се намирала също държавата на царски род.

       Последният неин владетел Каръдан - Утиг бил починал наскоро. Прекъсване на рода на Авитохол. Децата му започнали да воюват помежду си и накрая предали царството си под управлението на Булюмар. „Сливането на двата Български рода Дуло"

       За тези събития пише и Гази Баба Худжа, в "Гази-Барадж Тарихъ".

    " Когато новият хонски цар Булюмар установил в Атил властта на своята династия, той наредил да я наричат по старому както Атил, така също и в чест на неговото име  Бакил и Буляр, Атилските българи започнали да се наричат и "буляри" и в негова чест, а също така и атилски българи в памет на службата на по старите хонски канове. Към времето на идването на Булюмар в състава на българите влезли толкова много хонски родове, че българите възприели и смесили с него и хонския език…"

       В "Джагфар Тарихъ" е цитиран източник от неизвестен автор, според който, "Булюмбар нарекъл Атил – Бакил и Буляр и управлявал тук 30 години. Той би управлявал Буляр и по-дълго, но настъпила една страшна зима, а след нея страшен глад. Измрял почти целия добитък и много народ. Като искал да предотврати гибелта на целия свой народ, Булюмар по принуда повел хората си още по-далеч на запад. Хоните впрегнали в талигите си и жените на мурдасите, защото се разпространил слух,  че именно те със своето вещерство предизвикали първо суровата зима, а сетне - засухата. Заедно тръгнали множество хони, хоти, кути и утиги и нарекли в Кара- Българ много реки и местности с названия от своята родина: Бозаулък, Самар, Тиганак, Орел, Агидел, Хингул и други…"

     "Гладът принудил кана да тръгне на запад. Принуден да изостави своя стан в Стария Велик Туран, Булюмар със своите хора преминал река Агидел (Волга), в земята наричана от старите башкорти Атил в чест на масгутския герой Атиле или Атилкуш. Тукашните кара-масгути, които се наричали също алани, се опитали да попречат на това, но били разбити и начело със своя бий Боз-Урус избягали на Бури-чай(Днепър или Дон). Но българите, които тогава се подчинявали на кара-масгутите, се присъединили към Булюмар, като видяли издигнат в родния си Аскалски стяг един Барадж във вида на кълбо от червено кече със сноп разноцветни ленти над него."

      Отново Гази Баба Худжа, в "Гази-Барадж Тарихъ"пише:

"Династията на Алан лекомислено отказала да признае властта в Атил на Булюмар, надявайки се на помощ от Садум (Готското царство), и ядосаният Булюмар с голяма част от хоните и българските моджари, тръгнали след тях към Шир (Дон) и Кара-Саклан (Причерноморска Скития )…"

      В "Джагфар Тарихъ" е описана смъртта на Баламбер. Позовавайки се на неизвестен  автор в летописа е написано,че Баламбер е умрял внезапно на пир, на който е бил  провъзгласен за Урус Кан и бил сложил канската корона, донесена му като подарък, от сина  му Алъпби.

      От тези легендарни известия можем да предположим, че предвижването на хуните  на Баламбер от Поволжието на запад е било причинено от глада, който се бил трайно  настанил по тези земи.Това са годините 359-363. Придвижва-нето на хуните по посока  Европейска Скития е започнало около 363 г.

      Във волжко-българската поема "Шан Къзъ Дастани"(Сказание за дъщерята на хана) за Баламбер пише:

      "Но след смъртта на тоз Газан, междуособна пламна бран. Роднините му там  били от треk и алп, от зли , по-зли! Затуй синът му Булюмар на Запад станал хонски  цар. Саксин, Саклан, Шир, Бури чай ще помнят тоз конски тропот, лай. Разбил румилци син Алвар до Сула стигнал, тоз хонски цар! "                                                                                    

      "В ония стари времена – във вражда повярвал славни Булюмар - Газанов син, пръв  вожд и цар! - сам сред свои, сред Кашан. Спомни си, видиш ли враг, разби го там!  Вярвай и помни, синът на същия Газан  възобнови род Хонски там. В награда бе той изгнан - от  кой? - от братя, чичовци безброй. Като изгнаник Булюмар след Слънцето безспир  вървял. Достигнал степите Башкорт, край Хина почнал нов живот.  И що? Със слава се  покрил, и киргизи той е  покорил. "         

      Според готския историк от 6 век Йорданес, около 370 г. хуните отново преминават Волга и нападат земите на аланите. Удърът върху местните алани бил много тежък и те били разбити напълно. След успешната битка хуните вече контролирали Прикавказието и се сляли с местните народи.

      С победените алани , хуните сключили стратегически военен съюз, който продължил почти 30 години.

      Австрийският хунолог Ото Менхен-Хелфен в книгата си "Светът на хуните" пише:

    " Хуно-аланският съюз гарантирал на готите, съюзният партньор в голяма степен независимост и голям дял от добитъка. Хуно-аланският съюз продължил три десетилетия."

       По пътя си войскта на Баламбер превзема и страната Барсил. Предполага се, че това е станало около 370 г. Нейното основно население било съставено от  племето барсили (басили, берсили, берсула), което е от старата сармарска българска група, с  древноирански корен. Според различни източници Берсилия се е намирала в северозападната част на  Прикаспийската равнина, на територията на Северен Дегестан и Хипийските  планини.Тя е била разположена близо до устието на река Волга и включвала части от  Северен Кавказ. Предполага се, че областта – държава тук е съществувала от 2-3 век преди н.е..На нейната територия до пристигането, на царските хуни са живеели родствени народи от сармарски и алански произход. Синоним на Барсилия е Първа Сарматия. Според Мурад Мохамедов, държавното обединение от българи - сармати и алани на територията на Кавказ било това на Барсилското царство.                                                  

      Според летописа на волжките българи, живеещите в Прикавказието българи се присъединили към хуните. Те признали властта на Баламбер от рода  Дуло. Преди това те били подвластни на аланския цар Боз-Урус, който бяга на запад към р.Дон.

      Под  водачеството на Баламбер в периода 370-375 г. хуните също достигат до р.Дон.

      Византийският писател Агатий от 6 век дава ценни сведения за хуните.                  

     "Хунският народ в старо време живееше при Азовското море на изток от реката Танаис(Дон) и по на изток и подобно на много други варварски народи живеещи в Азия по планината Имеон. Всички тези народи се наричат общо като скити и хуни, а често според рода: котригури, утригури, ултизури, буругунди. Други пък другояче се наричаха, според отечеството - местообитанието и обичаите. Много време след това те преминали в Европа, било е както се  разправя, че някакъв елен ги бил довел, било то поради някоя друга остра нужда, и преминали онова непроходимо блатото, където то се излива в Черно море."

            През 375 г. войските на Баламбер нападат царството на гревтунгите и го  побеждават. Гревтунгският (остготският крал) Ерманарих (Германарих)-(350-375 г.)  изпаднал в отчаяние и ритуално се самоубил. Неговият племеник Витимир, сключва  съюз с хуните с цел защита , но скоро бил убит в битка. След смъртта му  много от остготите се присъединили към хуните.

      Новият крал на на остготите Хунимунд, син на Ерманарих признал водачеството  на хуните и станал техен съюзник. Някои готи въпреки това продължавали съпротивата срещу  хуните. Такива били тервингите или визи(вест)готите. След успешни битки хуните принудили  през 376 г. вестготите на Атанарих да се оттеглят от района на Днестър чак до Прикарпатието. След това през същата година множество визиготи преминали Дунав и се заселили в Източната империя.

      Епископ Амбросий от Милано (374-397) в произведението си "Expositio secundum Lucam" написано през 378 г. дава сведения за сражения между хуни, алани и готи.   "Хуните се нахвърлиха върху аланите, аланите на готите, а готите на тайфалите и сарматите."

      Римският историк от 4 век Амиан Марцелин дава подробни описания на конфликта  между хуни и готи.

      "Хуните преминаха областта на съседното на гревтунгите аланско племе,  което се нарича танаити, мнозина убиха и ограбиха, а остатъка принудиха да свърже  съюз с тях. Подпомогнати от последните, навлязоха с по-голяма смелост в обширната и  плодородна земя на Ерманарих, един княз, от когото поради многото му геройски дела се бояха всичките му съседи. Макар че нападението го изненада, той се опита дълго време да им противостои. Накрая той предпочете да превари със самоволна смърт пропадането на държавата си. След неговата смърт Видимир беше избран за княз, който с помощта на едно аланско племе, на което плащаше пари се противопостави на хуните. При едно сражение Видимир паднал в битката. След смъртта на Видимир готите отстъпиха чак до Днестър, който тече между Дунав и Днепър."

       Марцелин описва едно нападение на хуните над вестготите. В следствие от това  нападение вестготският княз Атанарик заел един лагер на брега на Днестър, до Гревтунгската Долина и проводил Мундерих, Лагриман и други благородници да  съблюдават неприятеля. Хуните обаче предположили, че зад авангарда ще има  армия, затова предпазливо се укрили и по време на ясна месечина през нощта  преминали реката на едно плитко място.  Веднага нападнали Атанарик. Нападението  сполучило и Атанарик трябвало да се оттегли с известни загуби в близката  планина. Той въздигнал отбранителна стена от брега на Герас до Дунав през земята на  тайфилите. Постраява се Защитен вал, грешно наричан Аспарухов вал!!!

        Йорданес в своята история "Гетика" пише за събития около 375-376 г.

       "Винидар бил покорен, но преди това той управлявал самостоятелно и продължил да атакува съседите си. Баламбер, хунският княз, повикал при себе си, сина  на великия Хунимунд, който спомняйки си за клетвата си за вярност, стоеше още с  голяма част от готите под властта на хуните. След като подновил съюза си с него, Баламбер потеглил с  войска си към Винидар. Във време на дългото сражение отначало победил Винидар. Мъчно е да се опише, колко много хуни той изби. Но в крайна сметка бил победен. Баламбер долазил до реката Ерак(Тилигул), хвърлил стрела против Винидар, ударил го в главата и го убил." Така "Баламбер, кралят на хуните се оженил за Вадамарка, внучката на готския управител Винидар."

      Подобни сведения дава и Амиан Марцелин.  

      "Въпреки това,  Амал Винитарий запазил всичките знаци на своето господстване. Освободил се от властта на хуните, повел войската си в пределите на антите, които още в първото сражение били победени. Той отмъстил на антите жестоко, задето се били с него. Кралят на хуните Баламбер не можел да толерира това. Повикал Гезимунд, син на великия Гунимунд и повел войска срещу Винитар. В първото сражение бил победен от Винитар, но на третият път при река Ерак, Баламбер изпратил стрела и го убил в главата. После взел за жена племеницата на Винитар Вадемарка и така станал господар на покорените готи(явно наложница)."

С брака си за внучката или племеницата на убития  готски крал Винитар, Баламбер полага основите на силен  хуно-готски съюз, който ще играе важна роля в съдбата на Европа през следващите  години. През 80- те години на 4 век на хуните било разрешено отново да се  заселят в Панония като федерати на Рим.

     За събитията от този период пише и византийският историк от 4 вek Сократ Схоластик.                                                                   

     "Скоро след това варварите (готите) влезнаха в приятелска дружба помежду си  и  бяха отново победени от други варвари - техните съседи, наречени хуни и бяха изпъдени  от техните селища."

      Историкът - теолог Орезий живял през 4 век съобщава следното:

     "Пред готите се изправили хуните, най-страшните от всички варвари със своята свирепост. Когато готите видели този войнстващ народ, се изплашили силно и започнали да спорят с кралете си как да избягат от този враг. Ерманарих, кралят на готите, който въпреки, че бил победител на много племена до тогава, сега бил притеснен от пристигането на  хуните.

       Ерманарих бил стар и болен, не можал да понесе набезите на хуните и починал. Смъртта му дала възможност на хуните да овладеят източната страна на царството  му, където живеели визиготите."

      "В тринадесетата година от управлението на Валенс (377/78), за период от кратко  време, се случиха много печални събития. Хунската раса, дълго време живееща в непрестъпните планини, внезапно се надхвърли върху готите, които изпаднаха в повсеместна паника и избягаха от старите си жилища. Част от Готите, бягайки, преминаха  Дунава и бяха приети от Валент без никакъв съюзен договор." Вест-готите започват да живеят на сегашната територия на България около Велики Преслав и Девня. Затова Борис Велики казва Немците ВЪН – тоест немите за вярата вън от България и изгонва вестготите немскоговорящ народ в покрайнините на България или на територията на северна Румъния.

      Съществуват и данни за нападения на войските на Баламбер в територията на Източната Римска империя. Той опустоши много римски  – т.е. Византийски градове и земи. Римляните му отправили послание да спре нападенията, като му обещали 350 либри злато ежегодно.

       Предполага се, че Българската столицата на държавата при Баламбер се е намирала около река Днепър, близо до днешния град Киев.

       Баламбер умира през 384 г. Ако се доверим на "Джагфар Тарихъ", той е починал по  време на пир. Някои ”учени” упорито оспорват дори неговото реално  съществуване. Според други, той е съществувал, но е предвождал само ограничена  част - „ПАК ШЕПА от около 10 000” хуни. То и Аспарух също пристигна с 10 000 хуни, скити, алани, сармати, итигури, кутригури и маджари. Едно малко и твърде разнородно племе по език, за да бъде езикът му претопен от в морето от седемте славянски племена. Както виждате от написаното до тук, срещнахме Сармати, Хуни, Готи и не можахме да срещнем нито един славянин.

ОБОБЩЕНИЕ: Агресивната политика на Римската империя спрямо българите=сарматите ги принудила да търсят ново политическо и съюзническо решение. Родът Дуло се възобноваява в ЕВРОПА с Авитохол, като в последствие рода на Авитохол се прекъсва, и се налага да се поднови и слее пак с друг Дуло идваш от Седморечието. След обсъждания и решение на Кинешът - Великия Събор на България, най малката дъщерята на кан Кама(Камар Батър ) - Туран Бика сестра на Каръдан, сключва брак с новия хунския военноначалник Булюмар. Произходът и името му са от род Дуло в средна Азия, а жена му е потомък на Авитохол от Европа. В началото Туран Бика не приемала с любов Баламбер заради неговия монголоиден образ – дръпнати очички, но въпреки това той се проявил с много висок държавнически талант и дипломатически умения. В променен вид, древната легендата за женитбата на Туран Бика и Болюмар е намерила отражение в 19 – 20 в. в операта ТУРАНДОТ. Друга ИСТОРИЯ описана горе- После взел за жена племеницата на Винитар Вадемарка така станал господар на покорените готи, един път я наричат племенница друг път внучка(което говори, че е наложница). В нашите останали записи жената на Баламбер е Туран Бика сестра на Каръдан. След като поел държавната отговорност от предишния кан Кама, Баламбер извършил обществена и държавна реформа, а също и реорганизация на военните сили и на военната стратегия. Преместил столицата от поречието на река Волга в поречието на река Днепър (най вероярно днешния Киев), където тя била наименована на кан-Балин.

Сведения за Болюмар според летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".           

         Кан Болюмар - род Дуло е известен  и под имената Шек-Алп, Болюмар-Шек, Баламбер и Баламир. В резултат на своя брак възниква траен и здрав съюз между сармати=БЪЛГАРИ(Хони). БАЛАМБЕР НА ОСНОВАНИЕ ВЕНЧАНИЕТО СИ ЗА ТУРАН БИКА И РЕШЕНИЕТО НА КИНЕШЪТ - ВЕЛИКИЯТ СЪБОР ИЗВЪРШИЛ ПОДБОР И ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ХОРАТА СИ, И В НАЙ ЕЛИТНИТЕ ВОЕННИ СЪЕДИНЕНИЯ НА ТАКА НАРИЧАНИТЕ от ИСТОРИОГРАФИЯТА ХУНИ. Той направил голям преход към Сибир от средна Азия заедно с жените, децата и с родовата си организация, като трайно се настанява в сарматските = причерноморски територии.  В съвременната историография това се назовава на измисленото: ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ”. Извършената  се военна и организационна реформа по - подробно е описана в:  /том І и том ІІІ.стр.90./. Българите и съюзническите им сили от древни времена винаги са имали ясно държавно управление, с ясно командване и точно разпределение на войската, според условията и стратегията във всяко възникващо сражение, и никога не са били Варвари. Усъвършенствано е производството и приложението на двойно - съставните лъкове, стрелите със звуков ефект при техния полет, бронята , копието на тежката кавалерия, а също и стенобойните съоражения. При тази реформа е увеличено производството на бойни доспехи за различните родове войски, прехраната им/т.н.хунски котли/, нови конски амуниции съответващи на ръста и функциите на конника/високо и ниско конско седло, степенки и шпори и др./. Използвана е и нова техника за залавяне чрез обсада на определено лице от противника с ласо. С направената военна реорганизация вече отнова могат да се бият с Рим, и да го поставят на колене ликвидирайки го.

 

       За съжаление Готите били предупредени от Болюмар да си търсят нови земи. Приема се закана, че поради отказ от тяхна страна, Урус Кан Болюмар и синът му Алп-Бий, син на Туран-Бика, ще са принудени да използват военна сила.

Брахми Будхатала - 370 - 388 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Владетел по това време е
Мадйяр-Кара Себер - 378 - 391 г. (син на Бел-Джилкан и брат на Булюмар), а неговият син

3.16. Алп-Бий (Балтазар, Арбат, Алп Абай, Алипбий) - 384 - 402 г. син на Булюмар и негов помощник като Става основен водач на хуните и съюзните им племена през 384 г. в Европейска Скития, след неговата смърт. По негово време  Българскат империя се простира от  реките Волга до долен Дунав. Той успява с армията си да  прогони голяма част от непокорните готи, с останалите живеели заедно в района на Северното Причерноморие. Неговата войска=сарматите да се е  сражавала заедно с готите във великата им битка край Адрианополис през 378 г. срещу византийския император Валент. Алп-Бий умира през 402 г. Погребан е в  близост до днешният град Киев в Украйна.

    Сведения за Алп-Бий дава летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ": Според него, "Алъп-Би бил син на Баламбер. С войска от българи и хони той  разбил садумците (готите) и ги принудил да избягат в Алтън Баш (Италия) и Рум (Византия). После Алъп-Би със своите българи, които претърпели в Азербайджан  множество неприятности от румците, се прехвърлили през Сула (Дунав) и край град  Дере (Адрианопол, Одрин) разбил 80-хилядната румска войска. Това станало в 378г. Румският Кан Балън (император Валент) избягал в имението си, което бил обкръжено и изгорено от хоните, които  по този начин се разправяли с вождовете на враговете си. Когато градът изгорял, Алп- Бий излязъл на пепелището и открил канската корона. Той я взел и я донесъл на баща  си Баламбер, който се нарекъл КанАзъ Субиги, но внезапно умрял на пира по случай победата.  Алп Бий станал главен и велик Кан на образувалата се в Саклан (Скития) Хонска държава и  починал на планината Куян-тау(Кук-Куян). Преди смъртта си Кан Дере(Алп- Бий), както още го наричали, заповядал да поставят на гроба на баща му огромния знак на рода  Дуло-IYI и да изобразят брадва и лък, символизиращи балтаварската власт.

     Алп Бий бил почитан от българите, тъй като при него те станали отново господстващ народ  на света в четирите посоки. Канът бил почитан и от урусите (сакланите), защото разбил  техните врагове садумците (готите).

     По времето на Алп Бий хоните образували едно племе с българите. Главните родове на българите били ердим, бакил или бояндур, себер, агачир, харка, утиг, кимер..."

     Хунологът Ото Менхен-Хелфен в "Света на хуните" позовавайки се на писмо  на епископ Амбросий до Валентиниан II по късно пише:

    "През пролетта на 384 г. хунската конница преминала през Норикум и Раетия и достигнала Галия. Хуните съкрушили ютингите в изпълнение на задълженията си към римляните. Хуните били съюзници на римския генерал Бауто, който им платил в злато, като след това ги помолил да спрат офанзивата и да се отправят към домовете си."

      Пак той пише:

   " В началото на 384 г.големи територии от Панония били в ръцете на хуните и техните съюзници - аланите. Към 387 г. тяхната власт по тези земи станала много силна, като през 388 г. те имали успешна битка, в помощ на римляните."

     Римският историк Амиан Марцелин (330-395 г.), съобщава, че през 388 г. имало  война между Теодосий и Максимус . Теодосий победил благодарение на ппмоща на храбрата  хунската кавалерия. Голяма част от армията на Източната Римска империя била  съставена от хуни.

                            

        Синът на (ТУРАН БИКА И БОЛЮМАР-ШЕК) АЛЪП АБАЙ С реорганизираната и допълнена от подкрепления армията извършва първия си военен поход начело на Сармати и алани срещу Римската империя в (378 г.). Негов противник бил император Валент (364-378). Решителното сражение станало при Адрианопол(ОДРИН), където кан Алп-Бий разбива 80-хилядната елитна армия на император Валент. В чест на тази победа кан Алп-Бий бива наричан и Кан Дере (така българите наричали Адрианопол - Одрин), и кан Арбат (така българите наричали близката планина Родопи, където станало сражението). “...След разгрома при Адрианопол, владетелите на Римската империя вече никога не били в състояние да възстановят отново армията. Поражението имало катастрофални последици за римската държава /2, стр. 375/. В съвременната историография. След тази битка през 378 г.  сарматите сякаш изчезват завинаги от историческата сцена! Исторически събитията започват вече да протичат само с Хуни. САРМАТИТЕ, КОИТО СРЕЩУ БОСОНОГИТЕ РИМСКИ ЛЕГИОНИ ПРОТИВОПОСТАВЯТ  220 ХИЛЯДИ БРОНИРАНИ РАСОВИ КОНЕ И СМЕЛИ БОЙЦИ...ИЗВЕДНАЖ...НЯКАК СИ ИЗЧЕЗВАТ БЕЗСЛЕДНО БЕЗ ДА ИМА РЕГИСТРИРАНО ОТ ХРОНИСТИТЕ ПОНЕ НА ЕДНО СРАЖЕНИЕ.

 

image

Съвременна реставрация на сарматски войн

        По нататък, в съвременната историография, се споменават само хуните, но не и хуно-българите и сарматите. Кан АЛП БИЙ = ДЕРЕ = АРБАТ  се представя в съвремен-ната историография само като хунски вожд, като Имената му умишлено и нарочно се бъркат с това на Улдин и на Донат, а победата при Адрианопол се приписва вече само на готите, защото как така Бългати ще бият войските на император Валент, както и измишльотината за създаването ни в 681г. от Аспарух е много далече още! Преди това в описанията за Рим пак видяхте похлупака: Обединените племена-федерати въстанали срещу произвола на римските власти и започнали да опустошават Тракия. Скоро те били подкрепени от недоволни римски поданици: обеднели селяни или роби, и изведнъж станаха на мощна армия разбила Валент???

      След тази катастрофална за Римската империя битка, настъпва прелом в отношенията между двете държави на основание сключен договор. Кан Алп-Бий /384-402/, който знаел за посланието на своите предци, когато двадесетте конници явили се пред унищожителя на мирно население – Александър “Велики”/Македонски/ му казали:”...ВНИМАВАЙ КАКВО ЩЕ СИ ПОЖЕЛАЕШ НА СЪСЕДИТЕ СИ, ДА ТИ БЪДАТ ЛИ ВРАГОВЕ ИЛИ ПРИЯТЕЛИ...”. Затова Кан Алп-Бий сключва договор и дава подкрепа на Император Теодосий І /379-395/ в 378г. срещу претендента за престола Максим. В 395 г. След смъртта на Теодосий І Великата Римска Империя се разделя от неговите двама синове на две – Хонорий/395-425/ със столица Рим и Аркадий/395-408/ със столица Константинопол. Между съществуващите само ДВЕ държави на Европейската сцена , РИМСКАТА И БЪЛГАРИЯ има относително спокойни и урегулирани отношения, докато приетите на държавна служба в римската армия готи, предвождани от Аларих (396-410) не нанасят на местното населението на разделената вече Римска империя, най-безчовечните и жестоки поражения. Това принуждава императорите на Рим и Константинопол да сключат съюзнически договор с четиривековният си омразен противник Сарматите=Българите, и след този договор  Сарматите изчезват безследно от лицето на земята.

 

ЗА ТАЗИ ОСОБЕНО ВАЖНА ФАЗА ОТ ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ  трябва да знаете, че тя най ВНИМАТЕЛНО, ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И СИСТЕМНО Е ФАЛШИФИЦИРАНА!

 

         В изпълнение на съюзническия договор, сключен преди това с техния баща Теодосиий І, Кан Алп-Бий в 400 г. оказал ефективна военна помощ  на Аркадий за изгонването на Визиготите от неговата столица и от неговата част - Источна Римска Империята. Съгласно договора, който уреждал опазването на границите, търговските взаимоотношения, военна подкрепа и др. Спрямо стария договор Кан Алп-Бий ежегодно получава от Теодосий І и неговия син Аркадий по 350 фута злато.

        ...Готите били официално приети,като федерати в римската армия...” /2, стр. 375/.                          Столицата наречена на Кан - Балин (днешният Киев), в чест на победата над император Валент в 378 г.  Се преименува в чест на победата край Адрианопол на Кан-Дере. На близкия хълм до Киев(в местноста Щековиц) са погребани тленните останки на кан Болюмар=Шек Алп, българската царица Туран-Бика майка на кан Алп-Бий и самият той, като е издигнат висок паметник със знака на рода Дуло, както и брадва с лък, символизиращи балтавар-ската власт./1, том І, стр. 14/. В съвременната историография името и родова принадлежност на Кан Алп-Бий са фалшифицирани многократно и то умишлено, Кан Алп-Бий е преименован в “Улдийн”...”Вожд на Хуните”!? Други изследователи го представят под името ДОНАТвместо Кан Арбат, бил вожд на някакво неясно племе подчинено на Харатон, а това означава да е подчинен на своя син Каратон?

        Кан Алп-Бий е разпоредил огромната територия между долното течение на река Дунав, към планинския масив на Карпатите и до река Днепър да бъде държавно охраняем регион - “Онгъла”, за пасища на бойните(Сарматски) коне!!!  

 

Кан Алп-Бий с неговата съпруга Урус-Ружа са оставили трима синове за наследници: Каратон, Муенчак  и Урус-Ружа Бургас.                                                                   

Алп Бий умира през 402 г. от естествена смърт? Няма други данни!

И така около 370 г. хуните отново преминават Волга и нападат земите на аланите. Удърът върху местните алани бил толкова тежък, че те били разбити напълно. След успешната битка хуните вече контролирали Прикавказието. Местните народи се сляли с тях, как така става това мигновено сливане на местните народи не знам???, Не ви ли звучи познато и сливането с 7 те славянски племена на шепата 10 000 българи на Аспарух.

      С победените алани , хуните сключили стратегически военен съюз, който продължил почти 30 години. Това е до към 400г.

Случващи се събития по това време, през май 381 г. се свиква Втория вселенски събор в Константинопол, на който се избира нов патриарх на Константинопол. Приема се и пълният текст на Символа на вярата. В рим Силата на църквата нараства дотолкова, че когато през 390 г. по заповед на Теодосий I готски наемници избиват 7000 души при потушаване на безредици в Тесалоника (дн. Солун), императорът бива официално отлъчен от влиятелния епископ Амброзий Медиолански. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни. В 392 г. Теодосий Велики забранява дори и частичното изповядване на езически религии. Затваря или превръща в черкви повечето нехристиянски храмове в много градове, например Серапеума в Александрия и храма на Веста в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като Храмът на Юпитер и Пантеонът в Рим, Партенона в Атина и храмът на Аполон в Делфи, също се закриват. През 393 г. за последен път се провеждат Олимпийските игри, след което и те се забраняват като езически. През 395 г. император Теодосий I обявява християнството за държавна религия. Малко преди да почине той разделя империята на Източна, начело със сина си Аркадий, и Западна с другия му син Хонорий. Империята никога повече не се обединява, и това е заради Баламбер и сина му Алп-Бий

Следващият Кан е 3.17. Улдин - 402 - 410 г.(Улдес, Улдуз, Юлдуз-кан, Джалдин) (син на Мадйяр-Кара Себер брат на Баламбер) Приема се за исторически  известен владетел на империята на хуните.  Лидер е на западните хуни, живеещи най-вече в  Панония. Тука вече Българи няма, има само някакъв друг народ от варварски Хуни.

      Улдин управлява по времето на византийските императори Аркадий и Теодосий. Рим вече официално е разделен на 2

      Според римския поет Клаудиан през 392 г. "хуните пресекли Дунав и се  присъединили към аланите”германските” врагове на римляните."

      През 394 г. по неизвестни причини,  съюзът между хуните и аланите се разваля. Водени от водача си Саул, голяма част от аланите около Дунав се присъединяват  към източно-римския император Теодосий. Друга част от аланите -  остготите достигат през 406 г. в Галия. Голяма част от тях остават в Панония заедно с хуните.

       Историкът Оросиус пише, че след 402 г. отношенията между хуни и алани били  доста изострени.

     Според византийския историк от 7 век Йоан от Антиохия, хуни участват в похода на император Теодосий през 394 г срещу узурпатора Евгений. Тези хуни били от т.н.  Тракийски хуни. Техният брой бил многоброен, били няколкостотин хиляди и били римски федерати???

      От тези сведения можем да заключим, че през 394 г. много народ започва дезертира от хунската държава по посока на Източната Римска империя, настъпват повсеместни метежи и бунтове не само в България, но и под Дунав.

       През  400 г. армията на Улдин побеждава край Дунав в района на Нове (дн.Свищов) остатъците на войската на бунтовника Гаинас визигот, който е убит. Улдин  изпраща главата му в Константинопол, за което получава високо възнаграждение.

       Според Ото Менхен-Хелфен в 400 г. Улдин бил предводител на хуните в  Мунтения, в източните части на днешна Румъния.

        През 405 г. Улдин изпраща войска в помощ на Западната Римска империя срещу  готите. На следващата 406 г. хуните помагат на римляните да разбият войската на  готският вожд Родогаст. През 408 г. Улдин навлиза с войската си в Мизия и води битки  срещу весготите.

        Лангобардският теолог и историк от 8 век Павел Дякон в "Historia Romana" пише:  "Срещу Радагайс римляните наеха двама езичника - готският пълководец Сар и хунският Улдин"

        Созомен-византийски историк, също пише за събития




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, spook134. Забелязах, че ...
13.07 19:58
Здравей, spook134. Забелязах, че пишеш за 153 г.- началото на именника на българските канове. Аз също поддържам теорията и мнението, че тази е точната година, а не 165 г., както мислят 3/4 от историците. Дори мога да споделя, че вече 20 години с приятели празнувам на този ден създаването на Българската държава според именника и ден на рода Дуло. Действително България е по-стара държава.
Поздрави!
цитирай
2. spook134 - В ГОЛАТА ИСТИНА 2 ЩЕ ПОМЕСТЯ И КОЙ НИ ...
16.07 15:26
В ГОЛАТА ИСТИНА 2 ЩЕ ПОМЕСТЯ И КОЙ НИ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА, ТИЯ 3/4 СА ЛЪЖЕИСТОРИЦИ СА ПОДВЛАСТНИ НА КРЕМЪЛ, ТЯХНАТА ИСТОРИЯ ПОЧВА С ИВАН ГРОЗНИ кйто се Титулува Цар на Русия и всички Българи, ЩОТО СЕ СРАМУВАТ ДА СИ КАЖАТ ЧЕ СА БЪЛГАРИ И ПЪРВИЯ ПАТРИАРХ НА РУСИЯ Е КИПРИЯН БЪЛГАРИНА- ПАТРИАРХ КИЕВКИ, ЛИТОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ, ДОРИ И СЪВРЕМЕННИЯ ПУТИН Е ДВОЙНИК СЛОЖЕН ОТ КГБ, НЯМАЩ НИШО ОБЩО СЪС СТАРИЯ! ГОДИНАТА Е САМО ЕДНА 153г. Ние работа с Юдеите от Русия НЯМАМЕ! До 165г. преди Христа е записан ЧУЛМАН ТОЛГАУ, ЦЯЛОТО СЪТВОРЕНИЕ И КАКВО СЕ СЛУЧВА ДО ТОГАВА.
цитирай
3. vania45 - valnuva me edin stranen vapros
16:30
ako naistina Ivan znachi dar ot boga to tova ivan kato parvo ime na niakolko nashi tsare ne e li vse edno kato kanaz subigi tsar dar ot boga Asen,Sratsimir,Aleksandur,Shishman
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spook134
Категория: История
Прочетен: 3073
Постинги: 14
Коментари: 21
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031